Читать «Пенрик» онлайн - страница 374

Танар стрелна Боша с кратък поглед.

— Нищо. Винаги съм смятала, че червеното е прекрасен цвят за очи.

Боша разпери длан върху сърцето си и се поклони иронично, а тя се усмихна в отговор.

— Щом вече е поел задълженията на военачалник, значи наистина се е възстановил бързо — каза тя с облекчение и поизправи гръб.

— Лично аз бих нарекла възстановяването му чудодейно — твърдо каза Найкис.

„Ти нищо ли няма да кажеш, Пен?“ — измърмори Дез. Ако беше паун, щеше да разпери горделиво опашка.

„Тихо.“

Найкис впери напрегнат поглед в младата жена.

— Какво можеш да ми кажеш за майка ми? Тя знае ли за Аделис и мен? Още ли е на Лимнос? Зле ли се държат с нея?

— И как научихте за отвличането ѝ? — вметна Пен.

Танар погледна към Боша така, както Найкис беше погледнала преди малко към Пен — сякаш търсеше разрешение. Значи двамата си споделяха тайните, така ли?

Боша отпи замислено от виното си и отговори най-напред на Пен:

— По-голямата ми сестра е дяконка към ордена на Дъщерята на Лимнос. Посещавам я от време на време. Споделял съм ѝ за интереса на лейди Танар към генерал Арисайдия, затова, когато довели мадам Гардики при тях, тя ми прати писмо.

— Мислех, че манастирите на ордена са забранени за мъже — каза Пенрик.

Боша го измери с кос поглед и каза сухо:

— Да, така е.

Пен преглътна напиращото извинение със смътната представа, че изрече ли го, само ще влоши нещата. „И още как“ — промърмори Дез. Пен усети как страните му се сгорещяват. Само дето Боша изглеждаше по-скоро развеселен заради смущението му, отколкото засегнат от необмислените му думи. Обърна се към Найкис и каза:

— Майка ви още е в манастира. И не е пострадала, доколкото ни е известно. Вярно е, че не сме разпитвали повече, защото всяко писмо с такова съдържание би изложило лейди Танар на риск, ако попадне в чужди ръце.

Пен се запита чии ли са тези ръце и какви ли оръжия държат. Е, рано или късно щеше да разбере. За предпочитане не от първа ръка.

Боша се обърна към празното пространство между Найкис и Пенрик:

— И какъв е вашият план да я измъкнете оттам?

Найкис прокара пръсти през къдриците си, разрошени от дългия път.

— Досега мислех само как да стигнем дотук. Не знам… да се доберем до острова и да я освободим някак. Пенрик смята, че трябва да се върнем в Орбас по море, щом така или иначе ще сме на остров.

— По възможност не със седонийски кораб — вметна Пен. — С адрийски, ако имаме късмет… — Найкис го стрелна с остър поглед, — но най-важното е да намерим кораб бързо.

— Дали това ще е най-безопасният начин? — попита със съмнение Танар. — Имам предвид… бури. Пирати.

— За бурите не мога да направя нищо — призна Пенрик. — Пиратите не са проблем. — Поне след като се приближат достатъчно. Отприщването на демон сред такелажа на противников кораб би трябвало да доведе до забележителни резултати.

„О, да“ — промълви с нетърпение Дез. Май щеше да е разочарована, ако не се появяха пирати.

Найкис кимна разсеяно и без никаква изненада. Танар и Боша го гледаха стреснато.

След миг Боша продължи: