Читать «Пасажер» онлайн - страница 231

Смаян от този жест на добрина, Николас успя да кимне в знак на благодарност. Бащата вдигна ръка в отговор и повика момчето.

Без да е гладен или жаден, Николас се насили да хапне и да пие вода и без особена изненада установи, че нищо не успява да запълни празнината в душата му. Хрумна му, че напълно погрешно е тълкувал поведението на Хол след смъртта на Ан. Безкраините безрадостни гуляи не са имали за цел да притъпят сетивата му или да заглушат болката — били са безплодни опити да запълни зеещата празнота, изсмукваща всички чувства.

Гърбът му се схвана от дългото седене в една и съща поза и накрая го принуди да се протегне, за да разсее болките в ставите.

Никога няма да я чуя да свири — помисли си и притисна силно ръка към гърдите си, в неволен опит да изтика онова, което бавно се затягаше около сърцето му.

А може би можеше? Ако намереше астролабията... При тази мисъл кожата му изтръпна, сякаш току под нея зажужа цял кошер пчели. Вероятно би могъл някак да се върне, или по-скоро — да се прехвърли напред. Не би ли могъл да я предупреди да се пази от София и да не влиза в прохода?

Казал и бе, че няма как да спаси Алис, но сега разбираше защо бе отказала да му повярва. Явно с цялата си душа бе копняла да измъкне учителката си от ноктите на смъртта.

Ета ще иска да я унищожиш.

Възможно ли бе да промени нещо? Ако попречеше на Ета да пътува във времето, тя не би могла да намери астролабията. Нямаше ли това да отмени всичко, да ги върне в началната точка? Възможно ли бе времето вече да е разиграло този сценарии с тяхно участие — безкраен порочен кръг, наситен със страдание?

И нямаше ли подобна стъпка да го превърне в Сайръс Айрънуд?

Интересно как смяташе да постъпи старецът — как щеше да промени миналото, без да попречи на Ета да намери единственото, което би му позволило да го стори? Какво му убягваше, кое парче от пъзела му се губеше?

Вечерта се приготви да прекара поредна нощ в пустинята. Уви ръце около болезнената рана. Трябваше да помисли какво ще каже на Хасан, как ще измоли прошката му, задето бе предал клана Линдън и цялата линия на времето.

Но нощта се спусна тихомълком над пустинята, а Хасан не идваше и на Николас не му остана друго освен глождещото съмнение, че е лишил света от двама души, а не само от един.

Фигурата се очерта на хоризонта като изгряващо слънце — далечна бяла прашинка, която започна да нараства и да се уголемява колкото повече приближаваше през хълмовете. За пръв път от няколко дни Николас усети, че нещо се размърдва в него, събужда онези мисли, които така старателно бе изтикал в дъното на съзнанието си, за да не го задушат. Хасан. Най-после.

След първия кон вървеше втори. Така бе вперил поглед в конете, че едва след доста време присви очи, засенчи ги от слънцето и установи, че ездачът не е мъж, а жена.