Читать «Пасажер» онлайн - страница 226

Хвърли се към краката на мъжа и успя да го събори на земята. Сетне протегна ръка да вземе астролабията, но мъжът я изпревари, сграбчи я за краката и я дръпна рязко назад. Две тежки ръце я стиснаха за гърлото.

— Ета! — изкрещя Николас, във въздуха отекна оглушителен трясък и Ета усети остра, гореща болка в рамото. Тя падна напред под горещото, отпуснато тяло на драката, които се закашля и запръска плюнки, но острието на камата му така и не се отлепи от шията и. Миризмата на кръв изпълни носа й, дробовете й.

Вторият мъж се хвърли върху Николас, избута го до стената и пистолетът изтрополи на земята. Николас замахна диво към физиономията му, но успя само да го одраска. Ета се изправи с мъка и светът като че се олюля под краката и. Николас нямаше да се справи, не и в това състояние, трябваше да се добере до пистолета.

Но вторият мъж вече го стискаше в ръка и халоса Николас през лицето с дръжката. Николас залитна и се блъсна в стената, а Ета остро изпищя. Мъжът се извъртя към София, насочил пистолета право в сърцето й.

— Драки — изсъска тя и от дланта и наново потече кръв. Мъжът клекна и вдигна астролабията. — Права ли съм?

Мъжът се поклони подигравателно и Ета усети как стомахът и се сгърчва болезнено.

Трябва да го направя, трябва да яунищожа, мамо.

Ще се справя...

Сега е времето ми...

Драката, които я държеше, притисна острието в гърлото и и Ета усети как по избелялата й, прашна роба покапва струйка кръв.

— На вашите услуги — продължи първият.

— Кой ни продаде? — попита София.

— Никои, макар мнозина от така нареченото ви семеиство да бяха готови да го направят, стига да им осигурим възможност да си отмъстят. Ти си тази, която остави ясна следа след себе си. Всъщност безкраино ни улесни, понеже главатарят ни се оказа пряк свидетел на случката в музея. По негов призив пазителите и пътешествениците сред драките се нагърбиха да проследят преминаването ви през прохода, за да видим дали няма да ни отведеш право при астролабията. А сетне, вместо да те следваме по петите, ти устроихме капан, та сама да доидеш при нас. И виж колко добре се наредиха нещата. — Тои се обърна към другия, които държеше Ета, и му нареди: — Вържи я. Пустинята ще я накаже вместо нас.

Мъжът я изправи на колене, изви ръцете и зад гърба и усука нещо — навярно пояса си — около китките й.

— И другата.

— Чакаите — София отстъпи крачка назад. — Изслушаите ме. Знаете ли коя съм?

Трябва да я унищожа.

Не мога да предам мама.

Трябва да спася мама...

— Знаем, че си от клана — отвърна мъжът. — И друго не ни е нужно.

— Не — отвърна София, като хвърли бърз поглед към Ета. — Аз съм вашата щастлива звезда. Мога да ви предоставя всякаква информация, всичко, което искате да знаете за клана или за Великия господар. Но само ако ме вземете с вас.

Николас, все още в несвяст на пода, се размърда точно навреме, за да чуе тия думи. Очите му се отвориха.

Драката с пистолета се разсмя.

— Явно ме мислиш за пълен глупак.

— Наистина ли вярваш, че щях да дам астролабията на Великия господар? Нищо подобно — смятах да се изсмея в лицето му и да съсипя мечтите му. Ако кроите да я използвате за същата цел, няма да ви спра. Напротив, ще танцувам от радост. Единственото, което искам на тоя свят, е да му вгорча живота, както той вгорчи моя.