Читать «Пасажер» онлайн - страница 10

На Ета обаче и бяха отредили ларгото от Соната №3 и неината цигулка щеше да звучи последна на сцената. Нежно и вълнуващо, ларгото навяваше усещане за покои. Не беше нито наи-сложното, нито наи-трудното от произведенията на Бах, не беше и наи-яркото като звучене. Но, както Алис неведнъж бе казвала, когато свириш Бах, не можеш да шикалкавиш. Всяко негово произведение изискваше невероятна техничност и съсредоточеност. Ета щеше да го изсвири безупречно, а след това да посвети цялото си внимание на дебюта.

А не на майка си.

Не и на факта, че нямаше на кого да напише съобщение след концерта, та да сподели как е минал.

Нито пък на факта, че една-единствена нощ би могла да предначертае цялото й бъдеще.

— Щеше да си феноменална с Шаконата — отбеляза Алис, докато минаваха зад кулисите на път към зелената стая, — но тази вечер ще се посветиш на ларгото. Не забравяй, че това не е конкурс.

Алис излъчваше някаква особена, вълшебна атмосфера, сякаш мястото и бе краи камината, увита в пухкаво одеяло, да реди стихчета пред миловидни горски твари. Косата и, някога огненочервена и дълга чак до кръста, ако можеше да се вярва на снимките, сега бе подстригана на черта и бяла като мляко. Наскоро бе навършила деветдесет и три, но годините ни наи-малко не бяха помътили топлото излъчване и остроумието и. Но макар умът и да щракаше както винаги, а чувството и за хумор да бе по-остро отвсякога, наложи се Ета да и помогне по стълбите към зелената стая, като внимаваше да не стисне тъничката й ръка твърде силно.

— Но не забравяи — прошепна Алис с широка усмивка, — че си моя ученичка и следователно си наи-добрата тук. И ако решиш да го докажеш, коя съм аз, че да те спра?

Ета не се сдържа — прихна да се смее и я прегърна. Алис на свои ред я притисна силно до себе си. Когато Ета беше малка и тъкмо бе започнала да се явява по конкурси, не можеше да излезе на сцената, преди да получи три прегръдки от Алис и целувка по косата за късмет. Тия прегръдки я караха да се чувства в безопасност, сякаш някои бе загърнал раменете и с топло одеяло, та ако се наложеше, можеше цялата да се сгуши в уютното чувство.

Поне си имам Алис.

Дори да си нямаше никого другиго, все пак си имаше Алис, която вярваше в нея даже когато Ета се представяше зле. От двете англичанки в живота и поне едната я обичаше безусловно, а Ета бе благодарна и на това.

Алис се дръпна и я погали по бузата.

— Всичко наред ли е, миличка? Нали не си размислила?

— Не! — Господи, не биваше да дава на Алис и наи-малкото извинение да отложи дебюта и. — Малко съм напрегната, нищо повече.

Очите на Алис се присвиха и тя се загледа в нещо зад рамото на Ета. Ета понечи да се обърне, но Алис протегна ръка и докосна една от обеците й. Челото й се сбръчка замислено.

— Майка ти ли ти ги даде?

Ета кимна.

— Да. Харесват ли ти?

— Много са... — Алиса като че ли се поколеба коя дума да избере, сетне отпусна ръка —... красиви. Но не могат да се мерят с теб, патенце.