Читать «Парижка вендета» онлайн - страница 213

Стив Берри

Базиликата „Сен Дьони“ е сред най-големите културни паметници на Франция. Местоположението й северно от центъра на Париж я оставя някак встрани от интереса на туристите. Това е много жалко, тъй като мнозина от тях така и не се запознават с изключителната й архитектура, която в много отношения засенчва самата „Нотър Дам“.

В Глава 67 и 77 църквата е описана точно, включително реставрационните работи, които се извършваха по време на моето посещение там. Добавил съм само издълбаното в надгробната плоча маслиново дръвче и шахтата под него (Глава 77).

Законите, приети от американския Конгрес (Глава 51 и 52) и известни като Закон за модернизацията на финансовите услуги (на Грам, Лийч и Блайли) и Закон за модернизация на фючърсните сделки, са приети през 1999 и 2000 г. Днес много експерти са на мнение, че те представляват катастрофален опит за дерегулация на финансовите пазари и до голяма степен са причина за финансово-икономическата криза от 2008 г. Авторитетното телевизионно предаване „60 минути“ прави задълбочен анализ на тяхното въздействие.

Привържениците на конспиративните теории от години лансират идеята за огромните печалби на Осама бин Ладен от късата продажба на акции след нападението срещу Световния търговски център на 11 септември. В Съединените щати се провежда разследване, а статията във френския печат, за която споменавам в Глава 52, действително съществува. На практика обаче никой не може да докаже, че подобни продажби са били осъществени в действителност.

Идеята за извличане на печалби от хаоса (Глава 52) съвсем не е нова. Примерът с Югославия в Глава 24 е напълно реален. Политическата мъдрост в четирите древни папируса (Глава 27, 29 и 40) е адаптирана версия на текста в „Записки от Желязната планина“. Според този документ в началото на 1963 г. била създадена Група за специални проучвания, чиято задача била да изследва проблемите, които биха възникнали, ако САЩ навлязат в продължителен период на мир. Групата се събирала в противоатомното скривалище, известно като „Желязната планина“, в продължение на две години. Един от нейните членове — анонимен професор от Средния запад, решил да даде публичност на своите наблюдения. През 1967 г. те излизат на бял свят благодарение на издателство „Дайъл Прес“.

Книгата има голям успех и се превръща в бестселър. Но специалистите са единодушни, че като цяло „Записките“ са една огромна фалшификация. Малко по-късно „Книгата за рекордите на Гинес“ я окачествява като „най-успешната литературна измама“. Но въпреки това идеите за войната, мира и политическата стабилност във въпросните „записки“ са най-малкото интригуващи. Днес особено популярна е една от тях — а именно твърдението, че когато се намира под заплаха, съвременното общество е склонно да понася много по-големи ограничения, отколкото в нормално мирно време.

Оракулът на Елиза Ларок е действителен. „Книгата на съдбата“, притежавана и използвана от Наполеон, все още е под печат. Всички въпроси и отговори, цитирани в Глава 8, 10, 29 и 67, са извадени от оригиналния оракул. Но самата му история (Глава 8) съдържа доста противоречия. Наполеон е бил много суеверен, съдбата е играла важна роля в решенията му (Глава 10), но дали наистина се е консултирал с оракула ежедневно? Никой не знае. Идеята обаче е безкрайно привлекателна.