Читать «Парижка вендета» онлайн - страница 212

Реална личност е и Поцо ди Борго (Глава 20, 23 и 35). Като дете той бил сред близките приятели на Наполеон, но впоследствие се превърнал в най-заклетия му враг. Животът му е описан коректно, включително и клетвата му за корсиканска вендета. Той успял да убеди цар Александър да не подписва мирен договор с Франция — един акт, който поставил началото на края за Наполеон. Интересът му към скритите съкровища е плод на художествена измислица, също като фамилните му връзки с Елиза Ларок.

Абат Буонавита (Глава 25 и 46) действително е живял на Света Елена заедно с Наполеон, но напуснал острова малко преди смъртта на императора. Позволили му да изнесе няколко лични писма на Наполеон до съпругата и детето му. Добавката за тайните послания в тях е моя измислица. Истина обаче е посещението на принц Дьо Жоанвил на острова през 1840 г. (Глава 37) със задачата да пренесе тленните останки на императора във Франция. Правилно са цитирани изказванията на официалните лица, които са част от делегацията.

Особено интересна роля в тази история играе Айфеловата кула. Подобно на Сам, Стефани и Меган, аз също изкачих стотиците железни стъпала, водещи до първата и втората площадка (Глава 39). Кулата е предадена точно, включително и залата „Густав Айфел“ (Глава 39, 48 и 49). Реални са и изследванията върху изненадващия „ефект на целувката“ върху продължителността на живота, за които споменава Меган Морисън.

Четиринайсетте реда кодирана информация под формата на по-високо изписани букви (Глава 39 и 47) произхождат от легендата за Рен льо Шато, която използвам в романа „Наследството на тамплиерите“. Попаднах на двата ръкописа, докато събирах материал за него. Реших да ги включа в тази история по простата причина, че никой не ги е виждал в действителност, а и заради тайното послание, което се съдържа в тях: На крал Дагобер II и на Сион принадлежи съкровището и той лежи мъртъв до него. Изключих само титлата „втори“. Дагобер I е един от най-великите крале на Меровингите, надгробната му статуя се намира в базиликата „Сен Дьони“ (Глава 61). А Наполеон действително е изпитвал силно влечение към Меровингите (Глава 33). Тези факти, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си, някак изведнъж се подредиха в главата ми. Надявам се, че познавачите на историята на Рен льо Шато ще ми простят.