Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 9

Върху западната стена на храма е другият сикстински шедьовър на Микеланджело - „Страшният съд“. Започнат трийсет години след завършването на тавана, той изобразява Апокалипсиса и Второто пришествие на Христос с всичките души на човечеството, издигащи се или падащи, за да срещнат вечната си награда или наказание във вихрушка от цвят и страдание. Фреската е първото нещо, което кардиналите виждат, когато влизат в храма, за да изберат нов папа, и в онази сутрин тя изглеждаше глав-ната грижа на един-единствен свещеник. Висок, слаб и поразително красив, той бе облечен в черно расо с пурпурен пояс и кант, всичко изработено ръчно от църковния шивач до Пантеона. Тъмните му очи излъчваха жестока и непреклонна интелигентност, докато формата на челюстта му показваше, че е опасно да го ядосаш, което си беше и самата истина. Монсеньор Луиджи Донати, личен секретар на Негово Светейшество папа Павел VII, имаше малко приятели зад стените на Ватикана, само временни съюзници и заклети съперници. Те често го наричаха Клерикала Распутин, истинската власт зад папския трон или Черния папа, неласкаво напомняне за йезуитското му минало. Донати нямаше нищо против. Макар да беше предан ученик на Игнаций и Августин, той разчиташе повече на напътствията на един светски италиански философ на име Макиавели, който съветваше, че за един владетел е далеч по-добре да се страхуват от него, отколкото да го обичат.

Сред множеството прегрешения на Донати, поне в очите на някои членове от ватиканския клюкарски папски двор, бяха необичайно близките му връзки с прочутия шпионин и убиец Габриел Алон. Партньорството им не се подчиняваше на историята и вярата - Донати, воинът на Христа, и Габриел, човекът на изкуството, който поради стечение на обстоятелствата, по рождение, бе принуден да води таен живот, изпълнен с насилие. Въпреки тези очевидни различия, те имаха и много общи неща. И двамата бяха мъже с висок морал и принципи, и двамата вярваха, че важните неща се вършат най-добре в уединение. По време на дългото им приятелство Габриел бе действал както като защитник на Ватикана, така и като разобличител на най-мрачните му тайни и Донати, силният човек в черно на Светия отец, бе станал негов охотен съучастник. Така двамата мъже направиха много, за да подобрят тихомълком мъчителните отношения между католиците по света и техните дванайсет милиона далечни духовни братовчеди, евреите.

Габриел застана безмълвен до Донати и вдигна поглед към „Страшния съд“. Край центъра на изображението, до левия крак на Христос, се намираше един от двата автопортрета, които Микеланджело бе скрил във фреските.