Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 133

- За мен ще бъде чест, Ваше Светейшество. Играл съм тази роля и преди.

- Със значителен успех.

Папата се усмихна за кратко и вятърът развя расото му. Въздухът вече не миришеше на зима; долавяше се аромат на бор и топла земя. Негово Светейшество, изглежда, не забеляза. Определено бе ангажиран с проблеми, по-важни от смяната на сезоните.

- Вярно ли е, че Карло Маркезе има нещо общо със смъртта на бедното момиче от музея? - попита най-накрая той.

Габриел се поколеба.

- Нещо не е наред ли, Габриел?

- Не, Ваше Светейшество. Но може би е по-добре, ако...

- Ако ми бъдат спестени неприятните подробности? - Папата се усмихна заговорнически. - Ще те посветя в една тайна, Габриел. Наместникът на Христос не се явява на пресконференции. И не му се налага да отговаря на призовки. Това е една от малкото странични ползи в тази професия.

- Ами луксозният апартамент в центъра на Рим?

- Всъщност никога не ми е харесвало да живея над работното си място. - Папата погледна към римските хълмове. Градът сякаш бе осветен от милион свещи. -

Оправянето на кашата във Ватиканската банка беше един от главните ми приоритети. Изглежда, сега един човек с отдавнашни връзки с Ватикана е провалил цялата ни добра работа.

- Той ще си отиде, преди да сте разбрали.

- Искаш ли нещо от мен?

- Стойте възможно по-надалеч от това.

Помежду им се възцари дружелюбно мълчание. Папата огледа внимателно Габриел, както Донати преди него.

- Мислил ли си какво ще правиш по-нататък?

- Трябва да довърша Караваджо.

- А после?

- Ще положа усилия да направя жена си щастлива.

- А като си помислиш, че ако не бях аз, щеше да й позволиш да ти се изплъзне - каза папата. - Може би трябва да посветиш времето си на едно дете.

- Сложно е.

- Мога ли да помогна с нещо?

Сега беше ред на Габриел да се усмихне.

- Какво имате предвид?

- Като глава на Римокатолическата църква, се боя, че възможностите ми се ограничават единствено до молитва.

- Молитвите ви ще бъдат оценени високо.

- А съветите ми?

Габриел замълча. Папата го огледа внимателно за момент, преди да заговори:

- Много години се скиташ, Габриел. Може би е време да си отидеш у дома.

- Работата ми е тук, в Европа, Ваше Светейшество.

- Картините?

Габриел кимна.

- Някои неща в живота са по-важни от изкуството -отбеляза папата. - Боя се, че твоята страна я чакат мрачни дни. Сънят ми е разстроен напоследък. Имам... видения.

- Какви видения, Ваше Светейшество?

- Вероятно ще бъде по-добре, ако не отговоря на този въпрос - кимна папата и положи ръка върху рамото на Габриел. - Но слушай внимателно. Завърши този Караваджо, Габриел. А после си върви у дома.

37. 

ИЗТОЧЕН ЙЕРУСАЛИМ

В същия момент в Източен Йерусалим имам Хасан Даруиш подкара очуканото си комби нагоре по стръмна-та отсечка, водеща от Йерихонския път до Портата на лъва. Както обикновено, дежурният израелски полицай огледа бегло колата, преди да пусне имама да влезе в Мюсюлманския квартал на Стария град. Имам Даруиш произлизаше от семейство на знатни палестинци от град Хеброн на Западния бряг. И по-важното, беше член на Върховния съвет на Ислямския вакъф, официалните пазачи на Храмовия хълм още от времето, когато Саладин го завоювал обратно от кръстоносците през 1187 г. Постът означаваше, че Даруиш е почти недосегаем, доколкото това бе възможно за арабин в Източен Йерусалим, защото само с няколко подстрекателски думи той можеше да превърне Свещената планина във врящо гърне. Всъщност го беше правил многократно.