Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 132

- Ами ако Карло откаже да се оттегли тихомълком?

- Ще му дам да разбере, че няма избор. Повярвай ми - допълни Габриел, - ще разбере посланието.

- Няма да подкрепя убийство. Трябваше да кажа, още едно убийство.

- Никой не говори за убийство. Но ако има някой, който заслужава...

Донати вдигна изящната си длан и накара Габриел да замълчи.

- Просто поговори с Карло.

- Кога?

- Другата седмица. Така ще изключим възможността нещо да изтече в пресата преди пътуването до Израел. - Той погледна през рамо и попита: - Предполагам, че не си имал време да огледаш предохранителните мерки?

- Всъщност ги прегледах много подробно.

- И?

- Имам само една препоръка.

- Каква?

- Пиши го дъждовно, Луиджи.

Донати се обърна бавно.

- Да не искаш да отменя пътуването?

- Не. Просто искаме да го отложиш, докато нещата се уталожат.

- Вие?

- Идва от най-високо място.

- От министър-председателя?

Габриел кимна.

- Ако твоят министър-председател не е готов да помоли официално лидера на един милиард католици да не идва в Израел, няма начин да го отменим.

- Тогава някой трябва да каже на Светия отец какво мислим.

- Съгласен съм - усмихна се Донати. - Но няма да съм аз.

♦ ♦ ♦

Ватиканските градини бяха потънали в мрак, когато Габриел излезе от двореца Белведере. Мина покрай Фонтана на тайнствата и Етиопския колеж, после тръгна към едно място край ватиканската стена, където неколцина цивилни швейцарски гвардейци стояха замръзнали като статуи. Минавайки покрай тях, без да обели и дума, той изкачи каменните стъпала и тръгна бавно към парапета. Пиетро Лукези, известен иначе като Негово Светейшество папа Павел VII, го чакаше сам. Рим се вълнуваше в краката му - прашен, мръсен, вечният Рим. На Габриел никога не му омръзваше да го гледа. Нито на Светия отец.

- Спомням си първия път, когато дойдохме заедно на това място - започна папата. - Беше след скандала с „Крукс Вера“. Ти спаси папството ми, да не говорим за живота ми.

- Това бе най-малкото, което можехме да направим, Ваше Светейшество - отговори Габриел. Взираше се през Тибър към купола на Голямата синагога и за миг видя Пиетро Лукези да стои на билю, изричайки думи, които никой папа не бе изричал преди.

За тези и други грехове, които скоро ще бъдат разкрити, поднасяме своята изповед и молим за вашата прошка...

- Беше нужна огромна смелост да направите това в онзи ден, Ваше Светейшество.

- Нямаше да е възможно без теб. Но моята работа не е довършена, раните между двете ни вери не са излекувани, ето защо е толкова важно да направя това пътуване до Израел.

- Никой не желае идването ви в Израел повече от мен.

- Но?

- Смятаме, че сега не е безопасно.

- Тогава направете каквото трябва, за да стане безопасно. Защото за мен въпросът е приключен.

- Да, Ваше Светейшество.

Папата се усмихна.

- Това ли е всичко, Габриел? Очаквах да поспориш повече.

- Не искам да ми става навик да споря с наместника на Христос.

- Добре. Защото искам да ми служиш като личен бо-дигард по време на пътуването.