Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 129

Даниъл Силва

Нямаше да има експлозия.

Нямаше да има детско погребение.

Само двама паднали ангели се втурнаха напред с протегнати пистолети.

Две секунди, може би по-малко.

Алеф, Бет, Гимел, Далет...

После всичко приключи.

♦ ♦ ♦

Киара не чу изстрелите, само сирените. Сама в стаята си, тя помисли, че това е най-красивият звук, който някога е чувала. Послуша няколко минути, после извади мобилния си телефон и набра Узи Навот във Вътрешното министерство. Едва успя да чуе гласа му от шума около него.

- Какво става?

- Свърши - отговори той.

- Някой друг наранен ли е?

- Само лошите.

- Къде е той?

- При австрийците.

- Искам си го.

- Не се безпокой - успокои я Навот. - Сега вече целият е твой.

36. 

ВИЕНА-ТЕЛ АВИВ-ВАТИКАН

Както повечето лъжи, и тази не беше съвсем убедителна. Шамрон не намери нищо лошо в това; всъщност той я одобри чистосърдечно. Лъженето, обясни, е присъщо на човека,дори когато се прави от професионалисти. А на една прекалено добре скалъпена лъжа не беше лесно да се повярва.

Първоначално настъпи объркване за това какво точно се е случило по залез слънце на тясната уличка пред синагогата. В първите бюлетини по австрийското радио бе съобщено, че двама стрелци са убили четирима евреи пред синагогата, и действието бе определено като акт на дясноекстремистко насилие. Ситуацията се обърка още повече, когато неизвестна неонацистка групировка гордо пое отговорност за акта. Първоначално Ионас Кеслер пожела инстинктивно да коригира бързо историята. Но Шамрон и Узи Навот го убедиха да остави нещата така до девет вечерта, когато той най-после се появи в залата за пресконференции на Вътрешното министерство, за да разкрие истината — или поне истината, както той я виждаше. Да, започна Кеслер, действително имаше стрелба край синагогата, но четиримата мъртви бяха камикадзета от „Хизбула“, дошли във Виена, за да проведат само-убийствена терористична атака. Австрийските власти, заяви той, бяха предупредени за присъствието на клетката във Виена от чуждестранна разузнавателна служба, която Кеслер, по разбираеми причини, не можеше да назове. Колкото до успешната операция пред синагогата, тя беше чисто австрийска акция, проведена от отдел „ЕКО Кобра“ към Федералната полиция. Това беше, заключи

Кеслер с достойна за възхищение искреност, „звездният час на „ЕКО Кобра“.

Естествено, пресата бе привлечена от онзи аспект в историята, за който Кеслер говореше най-уклончиво - кой е източникът на информацията, довела до успешната операция. Кеслер и останалите висши ръководители на австрийската служба за сигурност твърдо отказаха да коментират, но за четиридесет и осем часа множество „неназовани източници на информация“ дискретно приписваха заслугата на ЦРУ. Телевизионните анализатори, изследващи тероризма, отново оспорваха точността на съобщенията, казвайки, че е много по-вероятно информацията да е дошла от Израел. Израелците отказаха официален коментар. В лични разговори обаче заявиха, че това не е истина.