Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 12

- Познавате ли я? - попита Витале.

— Не, но знам коя е. — Това бе професионален импулс. Дори оттеглил се от активна служба, Габриел не можеше да престане да съставя мислени досиета за хората около себе си.

- Забелязах, че и двамата сте работили до късно снощи. - Италианецът успя да каже това като уж случайна забележка, но не прозвуча така. - Според дневника от бюрото на охраната, вие сте излезли от музея в 20,47. Доктор Андреати е тръгнала малко след това, в 20,56.

- До това време аз вече съм бил напуснал територията на града държава през портата „Санта Анна“.

- Знам. - Витале се усмихна сухо. - Аз също проверих тези дневници.

- Значи, вече не съм заподозрян за смъртта на моята колежка? - попита язвително Габриел.

- Простете ми, синьор Алон, но когато се появите във Ватикана, често умират хора.

Габриел вдигна очи от тялото и погледна към Витале. Макар да минаваше шейсетте, полицейският шеф притежаваше красивите черти и постоянния тен на застаряващ италиански филмов идол, от онези, които карат със свален гюрук по Виа Венето с млада девойка до себе си. В Гуардия ди Финанца го считаха за непреклонен фанатик, кръстоносец, заел се да унищожи корупцията, бич за италианската политика и търговия от поколения насам. Той не успя и намери убежище зад стените на Ватикана, за да защитава своя папа и неговата Църква. Също като Габриел, той бе свикнал с присъствието на мъртъвци. Но все пак, изглежда, не можеше да погледне към жената върху пода на любимата си базилика.

- Кой я намери? - попита Габриел.

Витале кимна към група сампиетрини, застанали надолу в нефа.

- Пипали ли са нещо?

- Защо питате?

- Тя е боса.

- Намерихме едната й обувка до балдахина. Другата намерихме пред олтара на свети Йосиф. Предполагаме, че са се изхлузили при падането. Или...

- Или какво?

- Възможно е да ги е пуснала от галерията на купола, преди да скочи.

- Защо?

- Може би е искала да види дали наистина има кураж да го направи - предположи Мецлер. - Момент на съмнение.

Габриел погледна нагоре. Точно над латинския надпис в основата на купола се намираше зрителската платформа. По ръба й се издигаше висок до кръста метален парапет. Той бе достатъчен да затрудни самоубийството, но не и да го направи невъзможно. Всъщност през няколко месеца на жандармите на Витале им се налагаше да попречат на някоя бедна душа да се хвърли в благословената бездна. Но късно вечерта, когато базиликата бе затворена за публика, Клаудия Андреати бе разполагала с цялата галерия само за себе си.

- Час на смъртта? - попита тихо Габриел, сякаш задаваше въпроса на самия труп.