Читать «Отписаният» онлайн - страница 58

Дожаля ми за него. Такава реч ми дръпна, макар че от сутринта не бил близвал нито капка, ако се вярва на честната му дума. Тогава откъде се взе вдъхновението му? И кое го подхранва? Подозирам, че усеща правотата ми и затова толкова се горещи. Понеже не може да настоява на своето. А не е в състояние да признае поне един процент от моята версия.

В нашите отношения има елемент на надпревара, има. Понякога ни пречи, понякога помага. В дадения случай, като слушам възраженията му, само се убеждавам в правотата си, макар тя да се крепи единствено на интуицията ми.

— Добре де, стига се пени — рекох аз. — Няма да си докажем нищо. Затова да продължим. Нека твоите хора да търсят. Това е прякото им задължение. А пък експертите да приложат намерените пръсти към отпечатъците от хотел „Мир“ и от апартамента на старата Бодунова.

— Търсим. — Грязнов се поклони като клоун пред уважаемата публика. — Работим. И все нищо! Засега няма резултати. Не можем да потвърдим или да отхвърлим идеята на маестро Турецки.

Ако говорим сериозно: вдигнах на крак целия МУР, цялото Московско управление на вътрешните работи!

— Иди в конюшнята и поискай да те нашибат с камшик — обадих се аз. — За отвратителната работа!

— Чапай ще мисли! — продължи да се преструва той.

— И все пак — рекох аз, докато го изпращах до вратата, — Слава, провери, отпечатъците на този Прохоров са останали все някъде. Например в ротата му, в дома му… А най-добре да го намериш.

Той въздъхна дълбоко и поклати глава.

— Ще проверим. — Вече съм изпратил нареждания до всички управления на вътрешните работи из страната. Но времето, времето… Ние с теб размахваме юмруци из въздуха, а някой вече лежи прострелян. И не сме могли да го предотвратим.

Махна с ръка и затвори внимателно вратата след себе си.

„Чапай ще мисли!“ — повторих наум думите му. За какво да мисля? Главата ми е празна, защото няма нова информация за размисъл.

Струва си да поговорим с Горюнов. Но нека с него се занимава Слава. Той умее тия неща. Ще го разнищи. А после ще послушаме записа. Добре, че Горюнов се изплаши. Значи тук се крие нещо. Какво? За кой път се питам, и то, защото не мога да преодолея враждебността си към него. Има такива хора. Пълно самодоволство плюс изражение на лицето, сякаш човекът отдавна не е ял бой. Оттук и самодоволството. И ето — изплаши се… Каква е връзката между тримата? Нека го изясняват оперативните служители на Грязнов.

Погледнах часовника си. Сигурно сега ще звънне Меркулов.

Няма какво да му казвам. Следствието е в състояние на хаос. Нищо не се очертава, мотивите на убийството са неясни, убиецът (или убийците) не са открити. Пълен провал!