Читать «Отписаният» онлайн - страница 34

— Не е било необходимо — рече генерал-майор Черкасов. — Убитият е бил заобиколен от телевизионни оператори, техните прожектори са го осветявали от всички страни.

— Така е — съгласих се аз. — Но стрелялият все пак е дебнел жертвата. Не е могъл да знае, че прехласнатите дами ще се втурнат с камерите си да го изпращат чак до колата. Във всеки случай аз на негово място нямаше да разчитам на това.

Момчетата от Федералната служба за сигурност се спогледаха. Май не се бяха сетили. Нощният прицел е нещо много обемисто. Плюс винтовката, дори да е разглобена. Естествено, може да се събере в куфар. Но такъв куфар е страшно тежък. Под тежестта му можеш да се превиеш. А това ще се забележи.

Ако го носи носач, няма да се забележи в хотел от такава класа, дори да мъкне няколко куфара. Няма да му обърнат внимание. Но едва ли ще му поверят такъв товар. Носачът може спокойно да запомни господина, дал му такъв багаж. Значи се е наложило килърът да си мъкне сам куфара. Следователно е бил много силен, щом е успял да не се издаде колко тежко носи…

Така или приблизително така разсъждавах, докато питах за нощния мерник.

— Засега това са всичките ми догадки. Но бих искал да знам колко тежи такава винтовка, да кажем „Драгунов“, с мерник плюс заглушител?

— Ако е наша конструкция, доста много — отвърна Черкасов. — Ако е западногерманска — той още не можеше да свикне, че вече няма две Германии, — значително по-малко.

— Да кажем, че е наша — казах аз. — Вие лично ще носите ли такъв куфар, или ще го дадете на носача? Имайте предвид, че сте конте, което не носи нищо по-тежко от дипломатическо куфарче с ценни документи. Такава е вашата роля.

Момчетата ме бяха зяпнали в устата. Ясно, учили са ги на друго. И по-добре от нас. И за нещастие те са отличници по бойната и политическа подготовка. Затова изкуството на превъплъщението им е чуждо. Затова е над техните възможности да си представят, че са някои други.

— Благодаря — казах аз и се поклоних леко. — Ако позволите, ще поговоря с пиколото на хотела.

И излязох от стаята с усещането, че гледат след мен. Много е полезно да направиш впечатление на тези момчета. Следващия път, когато пак се сблъскаме, ще е от полза.

С пиколото, фамилията му бе Бичков, влязохме в кабината на асансьора. На всички други бе предложено да използват втория асансьор. Или в краен случай стълбището.

— Не сте ли забелязали един добре облечен господин и затова малко отличаващ се от другите ви гости, да носи доста тежък куфар? — попитах аз.

— Не мога да си спомня. — Той сви рамене. — Такъв ще ми направи впечатление.

— Точно така — кимнах.

Ако се съди по ъгъла на попадението, може да е стреляно от петия етаж нагоре. От него започнахме.

Дежурната на етажа вървеше пред нас, отваряше стаите, които гледат към „Белия дом“. Почти всички стаи бяха празни. Кой е живял тук, питах, отдавна ли е напуснал.

Разбирах, че напразно си губя времето. Убиецът би могъл най-спокойно да отвори с шперц всяка една от стаите, като знае със сигурност, че човекът ще отсъства. Например слязъл е в ресторанта. Или по-скоро е могъл да проследи как отива при валутна проститутка. За през нощта.