Читать «Отписаният» онлайн - страница 239

Те така и направиха. Станаха и излязоха.

— Ти — Лара вдигна към мен пълните си със сълзи очи, — искаш да кажеш, че уж аз съм те предала? Отначало ти ме предаде! На жена си изневеряваш, а мен — предаваш! Ти спа у онази валутна курва и мислеше, че няма да разбера? А те ми казаха за това. Проследили са те, разбра ли? Жена ти ми звънеше през нощта и крещеше. Аз плаках до сутринта, а ти лъжеше и криеше очите си от мен… А те ми казаха, че при желание мога да ти върна. Не исках, мислех, ще поговоря с теб… А ти най-нагло я домъкна тук! С тази певичка… Аз видях, всичко видях, как я зяпаше!

Тя изхлипа. Още една жена разплакахме. Каква е тази моя професия, да я вземат мътните!

— Кои са те? — попитах тихо.

— Не знам точно. Изобщо от службата за сигурност. Чрез теб щели да намесят тази проститутка в нещо лошо. Излъгаха ме, сега виждам, използвали са ме. Провокираха ме. Но сега можеш да използваш мен. Разбираш ли? Ще им предавам всичко, което искаш, всяка лъжа. Нека мислят, че продължавам да работя за тях.

В очите й гореше ненавист, примесена с надежда. Тя искаше да мъсти, както и преди.

— Дори не си мисли! Какъв двоен агент става от теб. Ще оставим всичко така.

— Тогава напускам, щом не ми вярваш.

— И те ще разберат, че са те разобличили — махнах с ръка. — Върви си в стаята и се оправи. И напиши за всичко, което се канеше да им предадеш. И което вече си предала. А ключа от сейфа сложи на бюрото. И да знаеш, както и да се оправдаваш, ти си ме предала. Но сега вярвам, че ще бъдеш най-преданият ми сътрудник. Това е. Върви.

Тя излезе мълчаливо. След минута Костя и Слава влязоха. Седяхме мълчаливо и неподвижно като гръмнати след случилото се току-що тук. И останахме така, докато се стъмни. После влезе Лара — бледа, с торбички под очите. Сложи мълчаливо листовете, изписани с неравен почерк. И също мълчаливо излезе.

Ние четяхме, предавахме си поред един на друг листовете, както преди това четохме събраните от Женя Клеймьонова документи.

— Какво й каза? — попита Костя.

— Какво можех да й кажа? — повдигнах рамене. — И моята работа не е чиста. Женска мъст… Предала ме, защото била вярна на чувството си.

— И това се случва — съгласи се Грязнов. — Само че ние с Костя нищо не сме видели, нищо не сме чули. Жал ми е за момичето, Турецки, да я пощадиш! Виж я как преживява…

Погледнах с благодарност приятелите си. И за кой ли път помислих: какво щях да правя без вас?

1

Московската криминална милиция. — Б.пр.

2

Дявол знае. (укр.). — Б.пр.

3

Май е у теб. (укр.). — Б.пр.

4

Парична единица в Украина, заменила съветските рубли. — Б.пр.

5

Украинки. — Б.пр.

6

Нищо не сме видели, нищо не сме чули. — Б.пр.

7

Родният дом (укр.) — Б.пр.

8

Централната улица на Киев. — Б.пр.

9

Дявол знае. Може и така да е (укр.). — Б.пр.

10

Бившият проспект „Калинин“ в Москва. — Б.пр.

11

Московски държавен институт за международни отношения. — Б.пр.