Читать «Отписаният» онлайн - страница 133

— Обърни се към министъра си — тросна се Костя. — Никога не взема от дума… Добре де, до утре всички сте свободни. Обектът вече знае, че го следят. И няма да се покаже току-така.

— От тази кооперация е голям кеф да стреляш по банкери и пресаташета — рече Слава. — Ей от онази капандура.

Погледнахме натам, където показваше. Наистина, по-добро място не може да се измисли. Огромна гола поляна отделяше блока от шосето. Нататък покрай шосето са елитните блокове. Излиза някой главен да се разходи с породистото си куче… И изведнъж пада. Докато се разтичат да видят откъде е изстрелът, къде е „Бърза помощ“, къде е милицията… и влакът, сиреч снайперистът, заминал, няма следи.

— Кой живее в тези кооперации? — попитах момчетата.

Не знаеха.

— Утре сутринта се поразходете из апартаментите, попитайте дали не е живял някой под наем… покажете фоторобота. Какво друго? — Слава сгъваше пръсти. — Изобщо разпитайте.

Жалко за изгубеното време. Отвратително чувство, на което не бива да се позволява да премине в съзнание за безизходност.

— Утрото е по-мъдро от вечерта — каза ми Костя, когато се качихме в колата. — Не се терзай!

— Не мисли, че е бил в ръцете ти — добави Слава. — Направил си каквото си могъл. Сега поне знаем кого гоним.

— Утре ще научим, утре — рече меко Меркулов. — Според теб какъв е тоя сантиментален килър, който отменя акцията, защото жена му имала премиера в театъра? Съмнявам се. Трябва още веднъж да се огледат нещата.

— И да изясним защо живее с документите на друг човек? Защо се мотах из Алтай? Да не би да си нямам друга работа?

Въпросите на Слава останаха без отговор.

10.

На другия ден следобед позвъни Меркулов:

— Саша, трябва да те поздравя. Експертите дадоха заключението си: отпечатъците върху бутилката са идентични с тези по предметите в хотелската стая, където е бил настанен японецът. И с отпечатъците, които успяхме да снемем в оная квартира на „Садовое“.

— Откъде е информацията? От Научно-техническия отдел? Или Слава каза?

— Само не го ругай — въздъхна Костя, — все някакви сметки разчиствате. Каза, че не могъл да се свърже с теб. Сведенията му са от НТО, така че са достоверни.

— Но ти успя да се свържеш.

— Слушай, сам се оправяй с Грязнов. Не му е удобно на човека. Толкова се противи на версията ти… А сега да признае, че не е бил прав? Познаваш го не по-зле от мен. Ще се обади… По-добре кажи какво възнамеряваш да правиш?

— Искам спешно да извикам на разпит тази мадам. Бившата жена на Тягунов. Сега си отспива след премиерата, но нищо. Ще я обезпокоя. Трябва да й покажа фоторобота. — Затворих телефона. Повъртях между пръстите си визитката на Ала Тягунова. Правя се на важен, но още не знам как ще разговарям с нея. Трябва да дойде сама. Сигурно ще започне да се оправдава с мигрената и репетициите си. Аз ще мънкам, че е необходимо. Или да я стресна още от прага? Твоят бивш мъж, човекът с високи морални принципи, е килър! Моите шефове ми продъниха ушите: научи кой му дава поръчките.