Читать «Отличничка» онлайн - страница 4

Гласът на момичето заглъхна, после отново се появи, преминал в шепот:

— Виж сега, ще затварям. Гладна съм. Ще свия нещо от хладилника, докато майка ми пере. Тя мисли, че гледам телевизия. А баща ми може всеки момент да се прибере. Не искам да ме усетят. Сметката за телефон така или иначе ще дойде, но дотогава аз ще съм изкарала някой лев. Аз всъщност на тях искам да помогна, не само на себе си. Пак ще ти се обадя. Чао!

Връзката прекъсна. Не знаех какво да правя, не знаех какво да мисля. Не знаех как да постъпя. Не знаех какво знам и какво не знам. Знаех само, че не искам да се прибирам преди жена ми да е изпрала. Страхувах се… от дъщеря си. Нямаше да посмея да я погледна в очите. А си мислех, че я познавам. За нея бях по-спокоен, отколкото за сина, защото е пълна отличничка.

— Албена — прошепнах, макар вече да не можеше да ме чуе. — Албенче, моето момиче…

Може и да е случайно съвпадение. Не само моята дъщеря се казва Албена, не само моята Албена има съученичка Кристина и не само в съседния блок живее момче на име Николай. Усетих бутилката приятно да студенее в ръцете ми и я погалих. Тя поне постъпваше честно, не ме мамеше и нямаше начин да ме разочарова, защото не беше човек. Едва сега забелязах, че са ми дали и чаша. Напълних я догоре и я изпих на екс. После си налях още една, и още една… А след това пих направо от шишето. Продължих да пия, докато установих, че не мога да стана от стола и не ми пука за рибените консерви и за семейството ми. Всъщност, точно това исках.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9050]

Последна редакция: 2008-09-04 08:00:00