Читать «Отличничка» онлайн - страница 3

Шишето само си дойде при мен и си го гушнах. Като приятел, най-добрия ми приятел.

— Е, добре де — въздъхна момичето. — Казвам се Албена… На оня купон, като влязохме с Николай в мазето, той заключи вратата. Веднага разбрах, че ме е излъгал. Нямаше никаква ракия. Бутна ме на пода и ме изчука. Повърнах. Мъчех се да стана, както си бях олигавена, и дойдоха някакви негови приятели от купона. Той ги беше извикал, без да ми каже, разбира се. И го направиха пак, и пак… Беше гадно и тъпо. Отвратително. Това ли е сексът, за който всички мечтаят? Около който се върти светът, а?

Глътката се оказа прекалено мащабна дори за мен. Задавих се и шумно се закашлях.

— Не искаш да ми отговориш… разбирам, пазиш си хляба сигурно… Не се върнах на рождения ден, прибрах се направо вкъщи. Баща ми гледаше телевизия, а майка ми готвеше. Тя готви само нощем, защото токът е по-евтин. Имах нужда да им разкажа какво ми се случи, но те даже не ме попитаха къде съм била. Не забелязаха изобщо, че нещо не ми е наред. За да завържа разговор, излъгах, че съм гладна, но майка ми каза, че съм дебела и аз се разкрещях. Не помня какво говорих, но във всеки случай ги обиждах. После си легнах… Те само се оплакват. Майка ми вече има бели коси и дрехите й са от хиляда деветстотин и балканската. Направо ме е срам да ходя с нея по улиците. Ако изглеждам така на нейните години, ще се гръмна. Не искам като порасна да живея като тях. В никакъв случай няма да живея като тях! Каквото ще да става. За баща ми пък да не говорим. Прави се на мъж, а не носи вкъщи един лев. Не бих се оженила за такъв като него. Дори спря да пие, уж заради черния дроб, ама истината е, че няма пари за водка, а мама не му дава. На другия ден един от приятелите на Николай ме причака след училище и ме попита не искам ли да опитам да работя като… такова… компаньонка. Много съм била готина. Щял да ме запознае с влиятелни хора в бранша и да изкарвам много пари. Имала съм потенциал, но още не съм знаела как да го използвам. Така каза. Била съм нешлифован диамант. Щели да ми дадат и GSM, само да съм го криела от нашите.

— Господи! — изплъзна се от устата ми. — Господи! Албена, кажи ми, че това не е…

— Какво ти става, бе? — прекъсна ме момичето. — И на теб май много ти се иска, а? Сърби, боли, драго ми е. Казах ти, ако искаш, ще си платиш. Това е положението. Ако кажа на нашите, ще се побъркат. И без това им идва много. А на тебе това ти е работата, нали така? Виж, можеш ли да ме научиш някой път да се целувам с език? И други неща ако можеш да ми покажеш… Много съм старателна. В училище понякога ме подозират, че преписвам, обаче не е така. Аз мога да уча. Исках да помоля Николай да ме научи, често го виждам в училище, но той не ми обръща внимание.