Читать «Отдел Убийства: Главният заподозрян» онлайн - страница 2

Освен това живее живот, изпълнен с работата, която обича. Работата, която му носи доход. И ще му се наложи да го изживее някак, без значение дали иска или не. Защото при никакви обстоятелства не възнамерява да прекъсва живота си без време. Интересно дали някога ще съумее да се убеди, че истинското щастие, „за което толкова дълго говореха болшевиките“, е точно в това — да се занимаваш с любима работа? Когато бе здрав и край него имаше любими жени, му се струваше, че интересната работа е напълно достатъчна, за да е доволен от живота, особено ако тя носи доста добър доход. А сега, когато няма нищо друго освен любимата и доходна работа, горчиво копнее за времето, когато имаше яки крака, еластични и тренирани мускули, имаше до себе си жени, които можеше да обича и по този начин да бъде щастлив и тях да прави щастливи.

Какво да прави с рождения ден? Да го празнува или не? Какво да му празнува, не е кръгла годишнина. Но сигурно ще дойдат хора и ще бъде неудобно, ако се окаже неподготвен да ги посрещне. Великолепната тройка от „Шерхан“ непременно ще се появи в пълен състав — генералният директор, търговският директор и главният редактор. Никога не забравят да го поздравят, организирали са си работата с авторите и преводачите и се стараят да не забравят и да не обидят никого. Кой друг ще дойде? Колеги и приятели китаисти, японисти, преводачи, филолози, литератори, публицисти. По-рано, преди, когато бе здрав, имаше много гости на рождените си дни — Светлана бе чудесна домакиня, гостоприемна, весела, приветлива, домът му бе отворен за всички и обичан от всички. След смъртта й не празнува рождения си ден, откъде настроение. А за следващия вече бе в болницата. Само за две години дългогодишната традиция умря, сякаш не я е имало. Сега едва ли ще дойде някой. Е, може да се появят двама-трима, не повече. Любопитно, дали съседът ще си спомни датата. Миналата година намина случайно, търсеше някакъв инструмент, видя красиво сервираната маса, учуди се. Наложи се да му каже за рождения си ден. Съседът май се смути, измърмори нещо като извинение, задето в такъв ден нахлува с битовите си проблеми, но след един час се върна с луксозна кутия и картичка със стихове. Стиховете бяха наистина хубави, остроумни, с неочаквани, но много точни рими. Тогава Соловьов го покани на трапезата, но тъкмо бяха пристигнали ръководителите на „Шерхан“ и като чу гласовете в стаята, съседът му не пожела да влезе, поздрави го сърдечно и изчезна. Интересно дали тази година ще си спомни, или тогава само донесе подаръка, каза си пожеланията и изхвърли датата от главата си? Изглежда симпатичен мъж, може би трябва да се сближат повече, като съседи.

Трябва още утре да каже на Андрей, новия помощник, да се погрижи за посрещането на гостите, ако все пак има такива. Нека купи хубав алкохол и да отиде в ресторант „Прага“ за готови мезета. Трябва да се запаси с такива продукти, които няма да се развалят, ако след седмица няма кой да ги изяде. Нищо, ако не дойдат гости — дори няма да се разсърди. За времето, откакто е в инвалидната количка, много се промени възприятието му на живота. Не бива да се сърди на хората, че избягват да общуват с инвалид. Не бива да иска да му идват гости — наблизо няма метро, нито автобусни линии, Соловьов може да бъде посетен лесно само от хора с коли. Пък и за такова посещение се иска време…