Читать «Отдел Убийства: Главният заподозрян» онлайн
Александра Маринина
Александра Маринина
Отдел Убийства: Гласният заподозрян
ГЛАВА 1
През последните месеци той намрази нощта. Започна да се страхува от нея. Нощем усещаше прекалено остро колко е безпомощен и уязвим. В настъпилата тишина всеки звук, дори най-невинният, за него бе предвестник на невидима опасност, която непременно ще дойде. Той пъдеше от себе си тези мисли, но те пак се връщаха и нямаше спасение от тях.
Но от друга страна, от какво да се страхува? Вкъщи не държи никакви ценности, само пари за всекидневни разходи. Хонорарите си внася веднага в банката и на десет дни тегли лихвите. Какво толкова му трябва на него, безногия инвалид? Пък и на кого ли е притрябвал самият той? От какво се страхува?
Не знаеше отговора. Но пак се страхуваше. Всяка нощ. И проклинаше деня, когато природата реши да го награди с добър слух. Не някакъв свръхестествен, а просто добър. Нормален слух. Колко хора започват да чуват по-зле заради болест или травма! Но защо той не е такъв? Ако не чуваше толкова добре, нощем щеше да си спи спокойно. Нямаше да го тревожат никакви звуци. Ама не, краката му не се движат, има проблеми с бъбреците, дори зрението му отслабна, а чува като новородено бебе. Съдбата се подиграва с него.
Той се обърна на другата страна, настани се по-удобно в меката удобна постеля. След седмица е рожденият му ден. Навършва четирийсет и три. Много ли са? Малко ли? Кой знае… С какво ще го посрещне?
Той е състоятелен човек. Никой не се съмнява в това. Има двуетажна тухлена къща в южната част на Москва, във вилната зона. Има пари в банката.
В областта си е признат специалист. Това също не подлежи на съмнение. Достатъчно е да се погледнат лавиците в библиотеката, натъпкани с негови книги. Собствени трудове по китайска литература, по японска филология, а също множество повести и романи, на титулната им страница пише: „Превод В. А. Соловьов“. Той е уникален филолог, работещ с два изключително сложни езика — японски и китайски.
Иначе е инвалид и се движи с количка. Може да върви и с патерици, но съвсем за малко. От спалнята — до банята. От кабинета — до тоалетната. Само толкова. Къщата е строена специално за него, между етажите няма стълбище, а дълга полегата плоскост. Добре поне, че когато се случи това с краката му, вече бе достатъчно богат. Парите позволяват да избегнеш множество унижения. И решават всички проблеми. Е, почти всички.
Има син. Но може да се каже, че няма. Синът му е млад, само на деветнайсет, и няма нужда от баща инвалид. Дори бащата да е с пари и разкошна къща. Синът си живее чудесно в апартамента в града, вкарва там мадами, прави си купони с алкохол, наркотици и сексуални излишества. Откакто загина Светлана, между бащата и сина се издигна стена. Когато остана без майка, момчето бе на петнайсет и всички наоколо го щадяха и му прощаваха всякакви щуротии. Детето получи такава травма, то е в психически шок, нали разбирате… По-внимателно с него, трябва да се прояви внимание. Той проявяваше внимание, докато не видя съвсем ясно, че синът му нагло спекулира с общата им мъка, смятайки, че завинаги е получил индулгенция. Сега почти не се вижда с момчето.