Читать «Отдел Убийства: Главният заподозрян» онлайн - страница 6
Александра Маринина
Едно обстоятелство затрудняваше сериозно работата. За деветимата изчезнали юноши, които се отличаваха по нещо от общата маса на „изчезнали и незавърнали се“ знаеха само те, сътрудниците от отдела за борба с тежките престъпления към управлението за криминално разследване при МВР в Москва. Нито една друга жива душа не знаеше за това с изключение на самите престъпници, естествено. Миналата година безследно изчезнаха в цяла Русия 58 хиляди души, по-миналата — 48 хиляди, в столицата цифрата бе също достатъчно голяма. Сред всички изчезнали никой не забеляза тези деветимата чернокоси тъмнооки мургави момчета и юноши. Никой освен Анастасия Каменска, която обичаше да работи с информацията и знаеше как се прави това. Тя разказа за подозренията си на своя началник, полковник Гордеев, и след като я изслуша, той се съгласи, че в случая има над какво да се поработи. Но имаше малко основания за придаване официален статус на делото. Има много младежи, починали от свръхдоза наркотици. И малцина от тях умират в топлото си и чисто легло. Затова пък доста често това става там, където не е желателно да бъде намерен трупът и престъпниците се стараят да махнат по-далеч от мястото на смъртта такива покойници. Такива нещастници биват извозвани и хвърляни на улиците, в парковете, в мазета и входове, други са хвърляни в реката, оставяни извън града. Много от тях са обикновени консуматори на наркотици, водят съответния начин на живот, по няколко денонощия, че и седмици не се появяват вкъщи, така че формулата „не живеел вкъщи и умрял от наркотици“ по принцип се отнася за доста голяма група хора. И на никого нямаше да му хрумне да обединява няколко души по признака „външност“. Ако Настя бе намекнала подобно нещо на следователя, той щеше да й се изсмее. Ако пък не се изсмее, ако види основания и възбуди дело за чернокосите мургави юноши, щяха да дадат делото на самия Гордеев и подчинените му. И тогава щяха да ги държат отговорни за резултата и да искат отчети за свършеното. Точно затова работеха скришом без много шум. В рамките на оперативната разработка по един-единствен факт: проверяват какво участие има синята волга в изчезването на шестнайсетгодишния Дима Виноградов. А всичко станало си беше чиста партизанщина.
Прехвърляйки новите сведения на чисто, Настя поглеждаше замислено листчето, където бе написано с едри красиви букви „Владимир Александрович Соловьов“. И по-надолу:
