Читать «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 8

Негов контрапункт е куртоазната любов. И в това отношение Роман за Ланселот внася нещо различно от досегашната артуровска традиция. Докато в романите на Кретиен дьо Троа, в Тристан и Изолда на Томас, в Роман за Тристан в проза любовното слово съпътства чувствата на героите и нерядко носи белезите на схоластически трактат, Отвличането на Гениевра е чужд на любовните теории от предишното столетие, на любовните монолози и диалози, на лирическите излияния. Тук предмет на повествованието е не толкова любовното чувство, колкото последиците от него. Любовта си към Гениевра Ланселот доказва с меч в ръка и се сражава срещу всеки, който дръзне да петни името на кралицата.

Любовта в средновековната литература се въплъщава от две емблематични двойки: Тристан и Изолда и Ланселот и Гениевра. Сравнението между тях е неизбежно. Изолда и Гениевра са съпруги на крале, на които изневеряват без видими угризения. Тристан и Ланселот дължат рицарска вярност на кралете, чиито жени обичат. Но първоначалният тласък на любовта в двата случая е различен. Любовната страст на Тристан и Изолда се разпалва под въздействието на вълшебно биле. Ланселот се влюбва в Гениевра от пръв поглед. В първия случай любовта е плод на свръхестествена сила, във втория — на чисто човешко чувство. За повечето автори на разкази за Тристан и Изолда влюбените са заплаха за властта на крал Марк, докато Ланселот нито за момент не изпитва колебание и служи вярно на Артур. У него лоялността към Артур и предаността към Гениевра съжителстват безконфликтно. Подвизите на Ланселот укрепват властта на Артур и защитават честта на Гениевра. Подвизите и находките на Тристан целят единствено да оневинят Изолда, или да му позволят да се срещне тайно с нея. Любовта на Тристан и Изолда е преди всичко прелюбодеяние. Основният конфликт тук е между любовта и брака. В този смисъл митът за Тристан и Изолда е модерен: от него води началото си богата литература за несъвместимостта между любовта и брака. Любовта на Ланселот и Гениевра е немислима извън феодалния контекст на XIII в. Тя е по-средновековна и по-малко универсална от страстта на Тристан и Изолда.

Авторът на Отвличането на Гениевра е усвоил и идейните, и естетическите уроци на предходниците си в артуровския роман. Но той отива по-далече от тях, като разширява значително обхвата на своя разказ и като го обвързва по-дълбоко с двете доминиращи идеологии — на светското рицарство и на християнския мистицизъм.

Стоян Атанасов

Отвличането на Гениевра

Роман от XIII в.

1. Дамата от Езерото изцерява Ланселот от лудостта му

Тук разказът твърди, че след като напуснал незабелязано Сорелоа *1 и се озовал извън тези земи, от мъка Ланселот загубил и апетит, и сън. В главата му настъпила такава празнота, че разсъдъкът го напуснал. Останал в това състояние на лудост през цялото лято и зимата, чак до Коледа. Тогава Дамата от Езерото, която го била отгледала, се опитала да го открие по най-различни пътища. След като разпитвала за него и проследила стъпките му, го намерила в навечерието на Сретение Господне, легнал зад един храст в гората Тинтагел в Корнуел. Измъкнала го оттам, взела го под свои грижи и той живял при нея цялата зима и по време на постите. Така станал по-красив и по-силен от всякога, защото тя му обещавала, че ще му помогне да достигне отново до онази върховна радост, която вече познавал. И никога, докато бил при своята господарка, той не узнал за смъртта на Галео, до такава степен тя премълчавала за това. Ланселот останал при нея до петия ден преди Възнесение. Именно тогава в двора на крал Артур се явил вероломният Мелеаган, син на крал Бодмагю.