Читать «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 6

В Ланселот, Рицаря на каруцата Мелеаган, син на краля на Гор Бодмагю, отвлича Гениевра пред очите на Артур. Постъпката на Мелеаган е открито предизвикателство към краля. Тук, подобно на останалите романи на Кретиен дьо Троа, Артур олицетворява кралската власт, но не я отстоява с оръжие в ръка. Тази роля изпълняват най-храбрите рицари на Кръглата маса. Отправеното от Мелеаган предизвикателство създава кризисна ситуация в двора на Артур. Кризата е последица от нарушената хармония между кралската власт като принцип и кралската власт като действие. Двете хипостази на кралската власт се представляват съответно от Артур, от една страна, и от Ке, Говен и Ланселот, от друга. Разбира се, всеки от тримата рицари на Кръглата маса предприема да освободи Гениевра не само за да спаси кралската чест: Ке търси повод да задоволи болезненото си самолюбие; Говен е загрижен за репутацията си на образцов рицар; Ланселот е воден преди всичко от страстта си по Гениевра. В романа на Кретиен дьо Троа кралската власт няма безкористен защитник: нейните стожери следват и лични подбуди.

На пръв поглед Отвличането на Гениевра възпроизвежда сюжета на Ланселот, Рицаря на каруцата. В действителност романът в проза вгражда творбата на Кретиен в общата структура на Роман за Ланселот, чиято основна идея е, както отбелязах, различна. Кретиеновият Ланселот е съвършеният рицар. Любовта си към Гениевра той изживява като абсолют. Заради нея е готов на всякакви страдания. Неслучайно критиката вижда в героя на Кретиен наслагване на две типологични фигури — на куртоазния влюбен и на светеца мъченик. Кретиен дьо Троа сигурно е разполагал с по-обширен изходен материал, но е изградил интригата на своя роман единствено около темата за любовта като всепоглъщаща страст и безрезервна преданост към дамата.

Отвличането на Гениевра, пък и целият Роман за Ланселот, полагат тази страст в значително по-широк контекст. Тук Ланселот научава важни истини за своето родословие, което води началото си от ранното християнство и е свързано с пренасянето на Граала на Запад. Разбира също, че рицарското му превъзходство има своите граници заради греховната му любов към Гениевра. Така Ланселот претърпява неуспех в домогването си до Граала, символ на Божията благодат. Впоследствие в тайните на свещения съд ще проникнат само трима целомъдрени герои — Боорт, Персевал и Галаад. Последният, син на Ланселот и на дъщерята на краля на Корбеник, където се съхранява Граалът, единствен ще бъде посветен в неговите тайни. И тук стигаме до основния дуализъм земно рицарство/небесно рицарство. В Търсенето на Светия Граал небесното рицарство излиза на преден план. В Смъртта на крал Артур обратно — действието проследява съдбата на земното рицарство.