Читать «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 192

145а. След като приключили да се хранят и масите били прибрани, всички излезли от залата и се разпръснали едни тук, други там, така че монсеньор Говен не разбрал какво се случва. Когато пожелал да слезе в двора, не успял, защото се натъкнал на здраво затворени порти. Щом установил това, отишъл да се облегне на един от прозорците и потънал в дълбок размисъл. Тогава видял от една стая да излиза джудже с бастун в ръка. То забелязало монсеньор Говен и се обърнало внезапно към него:

— И какво, недостойни рицарю, проклет да сте щом се облягате на нашите прозорци! Бягайте оттук, това не е вашето място, има прекалено много низост у вас. Отидете по-добре и се скрийте в една от тези стаи, за да не ви видят!

В този момент размахало бастуна си, за да удари монсеньор Говен. Последният опънал ръка, за да предотврати удара, и го уловил. Щом видяло това, джуджето заявило:

— Ах, рицарю, не си помагаш с нищо. Ясно е, че не можеш да си тръгнеш оттук, без да се опозориш.

После влязло обратно в стаята, а монсеньор Говен се загледал към един ъгъл на залата, където забелязал изключително пищно легло. Втурнал се към него, защото искал да си почине. Тъкмо щял да седне и някаква девойка му извикала:

— Ах, рицарю, ще загинеш наистина, ако легнеш в тази постеля без доспехи, защото това е Опасното легло. Но виж, там има доспехи. Облечи ги и после лягай, щом имаш желание за това.

Монсеньор Говен изтичал, взел доспехите и ги облякъл. Вече въоръжен, отишъл да седне на леглото, но едва понечил и се чул някакъв писък, най-ужасният, стигал някога до ушите му. Не се усъмнил, че е някой дявол. Веднага след това от една стая излетяло копие, чието острие било в пламъци. То го ударило толкова жестоко, че въпреки щита и ризницата желязото пронизало рамото му. Монсеньор Говен изгубил съзнание. По някое време усетил, че му измъкват копието от тялото. Кървял силно, без при това да е ставал от леглото. Казал си, че това е или студената прегръдка на смъртта, или ще бъде свидетел на още неща. Чувствал, че е ранен твърде сериозно.

145б. Монсеньор Говен останал там дълго време. Нощта паднала, така че мракът би бил голям без лунната светлина, която се разливала в залата през повече от четиридесет прозорци, всичките отворени. Монсеньор Говен обърнал глава към една съседна стая. Там забелязал най-огромната змия, която някога бил виждал и която без съмнение можела да ужаси всяко човешко същество. Всички цветове на Сътворението се сливали по тялото й. Тази необикновена твар запълзяла насам-натам из стаята, като размахвала опашка и удряла пода. След като приключила с палуването си, змията се обърнала по гръб и започнала да стене, да пищи и да се извива по най-отвратителен начин. Движела се така известно време, после се опънала, сякаш била мъртва, и за голяма изненада на монсеньор Говен изхвърлила от пастта си около петстотин живи змийчета. Сетне змията напуснала стаята и дошла в главната зала. Там попаднала на изключително свиреп леопард. Те се нахвърлили един срещу друг в най-ожесточената битка на света. Змията всеки път мислела, че ще победи леопарда, но не успявала. По време на тази борба монсеньор Говен за момент спрял да вижда въпреки ярката лунна светлина. Скоро погледът му се избистрил и той отново съзрял ясно леопарда и змията, които още се биели.