Читать «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 193

Борбата между двете твари продължила дълго време по такъв начин, че монсеньор Говен не знаел кой има надмощие над другия. Когато змията осъзнала, че не може да победи леопарда, се върнала в стаята, откъдето била дошла. Едва влязла там, змийчетата се спуснали да я нападат и тя сторила същото. Първите се отбранявали ожесточено и се подкрепяли, както могат. Битката продължила така през по-голямата част от нощта, докато накрая голямата змия и змийчетата се убили взаимно. Изведнъж всички прозорци в залата започнали да се блъскат един в друг, да се тряскат толкова шумно, сякаш цялата зала щяла да рухне. Проникнал свиреп вятър с такава сила, че помел всичката трева, която покривала пода на залата. Това приключение поразило монсеньор Говен. Той не помръдвал. Очаквал какво ще последва. Дълго време след удрянето на прозорците надал ухо и доловил най-сърцераздирателни ридания. Струвало му се, че са от жени. Ала като понечил да се надигне, за да разбере какво се случва, видял от една стая да излизат не по-малко от дванадесет девойки, потънали в дълбока скръб. Те вървели една зад друга и отправяли молитви през сълзи:

— Мили Боже, кога ще се избавим от това мъчение?

Щом стигнали до прага на стаята, където предната вечер бил влязъл гълъбът, паднали на колене. Започнали да се молят и да изричат молитвените си слова, без да спират да плачат горчиво. Минало дълго време и те се върнали там, откъдето били дошли. След като си тръгнали, монсеньор Говен видял от една стая да излиза въоръжен рицар с щит на шията и меч в ръка, който му заявил:

— Сеньор рицарю, станете и отидете да спите в някоя от тези стаи, защото това място не е за вас.

Монсеньор Говен отвърнал, че ще остане там, дори и да намери смъртта си.

— Ако отказвате, сеньор, ще се бия срещу вас.

— Да се бия — отвърнал монсеньор Говен, — бих отказал на драго сърце. Все пак по-скоро ще го сторя, отколкото да се оттегля.

— Честна дума — рекъл рицарят, — тъй като не отстъпвате по мирен път, ще бъдете принуден чрез сила. Отбранявайте се, защото ви предизвиквам.

Рицарят се впуснал срещу него с опънат меч и щит, положен на главата. Монсеньор Говен се изправил и се защитавал, както може, но другият го преследвал безмилостно. Изпотрошили си щитовете и шлемовете, разкъсали си ризниците по рамената, хълбоците и бедрата и кръвта рукнала от телата им. Монсеньор Говен бил омаломощен от раната на рамото си, защото тя непрекъснато кървяла. Заради нея бил в по-лошата позиция. Понасял болката, колкото можел, и се предпазвал с щита си като опитен боец. Рицарят го притискал с острия си меч, като го разкарвал ту тук, ту там и като показвал изключителните си качества. Но монсеньор Говен устоявал, след като успял да си поеме дъх. Устремил се с нова сила срещу рицаря и му нанесъл жестоки удари по шлема и щита. Другият му отвръщал подобаващо. Двубоят продължил толкова дълго, че двамата почти били на края на силите си и едва се движели. Били толкова замаяни и тъй като не можели да се задържат изправени, се свлекли на земята. Борбата им била жестока, залата била покрита с бримките на ризниците им и с парчета от щитовете им. Изтощението им стигнало дотам, че не можели да надигнат глава и лежали проснати на земята, сякаш били в несвяст.