Читать «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 190

— Света Дево, кой ще ме избави оттук?

Монсеньор Говен изтичал при нея. Малко повече от половината корито било пълно с вода, така че девойката била потопена в него до пъпа. Щом видяла монсеньор Говен, тя се провикнала:

— Сеньор, за Бога, изведете ме оттук!

Монсеньор Говен протегнал веднага ръце и я хванал за хълбоците, но не успял да я накара да помръдне въпреки всичките си усилия. Опитал два или три пъти и когато клетницата разбрала, че той полага напразни усилия, му рекла:

— Ах, сеньор рицарю, не успяхте! Сега може да бъдете сигурен, че няма да напуснете този замък, без да бъдете опозорен!

— Госпожице, съжалявам, че не ви освободих. Все пак направих всичко по силите си, така че не заслужавам укор. Сега искам да ви помоля да ми кажете как сте попаднали в коритото, какво приключение ви е довело и дали може човек да ви измъкне оттук.

— Бога ми — рекла тя, — тук съм, за да изтърпя хиляди болки и тревоги и дума не може да става да се избавя, преди да бъда освободена от най-добрия рицар на света. Ала от мен няма да научите защо ме поставиха в това корито, нито вие, нито някой друг, преди да пристигне моят спасител. Той ще дойде скоро, още тази година.

— И защо страдате толкова много?

— Защо ли? Вижте колко е топла тази вода и ще разберете.

Монсеньор Говен потопил веднага едната си ръка, но помислил, че няма да може да я извади навреме. Водата му се сторила толкова вряща и имал усещането, че е загубил ръката си завинаги.

— Сеньор рицарю, сега знаете мъчението, което понасям.

— Наистина, госпожице — отвърнал той, — не виждам как можете да издържите дълго.

— Бога ми, ако можех да загина от изтощение, щях отдавна да съм мъртва, но за момента Божията воля не е такава. Господ не ми е отмъстил достатъчно за един грях, който извърших някога и който сега изкупувам с постоянно страдание. Вече сте свободен да се оттеглите, когато решите. Относно измъкването ми от това корито, всъщност няма смисъл да говорим, защото не успяхте, а за моята история няма да узнаете повече.

Щом разбрал, че няма да може да научи нищо друго, той се отдалечил и се запътил към главната зала. Дотичали повече от двадесет оръженосци, които му помогнали да слезе на земята. Отвели коня му в конюшнята, а него качили в главната зала, за да му свалят доспехите. Монсеньор Говен открил там множество рицари. Когато го видели, те се изправили да го посрещнат и го приветствали с добре дошъл. Той също ги поздравил, като се поклонил. Махнали му доспехите и му дали да облече пищна дреха. Сетне го настанили да седне пред тях и го попитали от коя страна е.

— От кралство Логрия, от двора на крал Артур — отговорил той.

Всички много се зарадвали. Питали го за новини от двора и той разказвал това, което знаел. Междувременно от една от стаите излязъл висок рицар, който водел със себе си многобройна свита. Той бил един от най-красивите мъже, които монсеньор Говен бил виждал някога, а по всяка вероятност и от много благородно потекло. Докато приближавал, хората осведомили монсеньор Говен, че това е кралят. Монсеньор Говен станал и го приветствал с добре дошъл. Кралят го поздравил много любезно и го помолил да седне до него. Попитал го кой е той и рицарят му казал истината. Кралят се зарадвал, защото искрено желаел да се запознае с него. Те разговаряли заедно и станали приятели. Докато приказвали така, монсеньор Говен извърнал глава и видял през един от прозорците на залата да влиза бял гълъб, който носел в човката си прекрасна златна кадилница. Едва долетял и залата се изпълнила с най-приятните благоухания на света. Последвала пълна тишина. Веднага щом гълъбът се появил, всички паднали на колене, без никой нещо да продума, а той се устремил направо към една стая. Тутакси се стекли прислужниците, които постлали покривки на масите, и всички седнали безмълвно.