Читать «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 189

143. Говен поема по пътя вдясно. Лошите домакини. Девойката, потопена в корито с вряща вода. Белият гълъб, носещ в човката си златна кадилница

Тук разказът твърди, че след като напуснал Хектор, монсеньор Говен яздил до деветия час из гората, без да се отклонява от пътя си. И ето че от дясната му страна изникнала шатра близо до ручей, изтичащ от извор. Насочил се към нея, за да разбере кой я обитава. Когато се озовал пред входа й, видял шестима мъже, които се хранили. Монсеньор Говен не бил слагал нищо в уста целия ден. Вързал коня си за някакво дърво и окачил щита си за един от клоните му. Влязъл в шатрата и поздравил сътрапезниците. Ала вместо да му отговорят, всички го загледали враждебно. Въпреки мълчанието им, той не отказал да седне с препасан на кръста меч. Свалил си шлема от главата, поставил го близо до себе си и започнал да се храни с охота, тъй като бил много прегладнял. Рекъл на своя съсед:

— Приятен апетит, сеньор, и отдайте почит на храната си!

— За Бога, сеньор рицарю, трудно бих могъл да й отдам почит, когато я ядете пред очите ми! По случайност също като вас изпитвах неотложна нужда да се нахраня. Затова ви забранявам повече да ядете, защото, честна дума, ще си платите много скъпо!

Другарите му отишли още по-далеч. Ако натрапникът не си тръгнел, щели да го убият. Монсеньор Говен отвърнал, че заплахите на всички тях няма да го принудят да мръдне оттам, „но се притеснявам за коня си, който не е ял“.

Тези от шатрата с един скок се изправили и се спуснали към мечовете и брадвите, които там били в изобилие. Щом видял това, монсеньор Говен завързал шлема си и изтичал да вземе щита си. Другите хукнали след него, като размахвали мечовете си, за да го убият. Той не отбягвал никого, който му се явявал, но първият, когото срещнал, бил без доспехи. Ударил го толкова жестоко, че му разцепил главата на две и го повалил мъртъв на земята. Сетне се нахвърлил срещу другите, които се опитвали на всяка цена да го убият. Застигнал един, на когото отсякъл ръката между рамото и лакътя. При вида на другарите си рицарите, намиращи се в опасност, побягнали. Монсеньор Говен не благоволил да ги преследва. Пришпорил коня си, потеглил отново на път и яздил чак до след вечернята. Стигнал до една просторна долина. Пред себе си забелязал укрепен замък, добре разположен, обграден от река и здрави зъбчати стени от всички страни. Повел коня си в тази посока, тъй като искал да пренощува там. Щом стигнал до началото на реката, открил дървен мост към замъка. Озовал се на главната улица и продължил пътя си до основната кула. Колкото повече се приближавал, толкова се изпълвал с възхищение, защото това бил най-богатият, добре укрепен и най-величествен замък, който бил виждал. Изведнъж доловил съвсем близо до себе си викове, които сякаш издавала жена. Насочил се към мястото, откъдето идвали, и попаднал в зала, където девойка се къпела на земята в мраморно корито и отправяла молитви: