Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 82

— Но този член е включен преди поне хиляда години. Не може да искаш…

— Ще имам ли списъка, или не?

Тринър беше започнал да се изпотява.

— Мисля, че да — каза той накрая. — Честно казано, не знам. Ще разбера. — Той се овладя, напрегна тялото си и допълни през зъби: — Дявол да те вземе, не можеш да нахлуваш така и да…

Хедрок можеше да прецени кога е упражнил достатъчно силен натиск върху някого.

— Дай заповед — каза той с по-мек тон — и после ще говорим.

Тринър се поколеба. Беше видимо разстроен. След малко, изглежда, се досети, че винаги може да отмени собствените си разпореждания, така че отговори:

— Ще трябва да използвам терминала на писалището.

Хедрок кимна и внимателно проследи в звук и образ даването на заповедта до заместника на Тринър. Човекът се опита да възрази, но Тринър явно се чувстваше по-добре, когато даваше заповеди, отколкото когато ги получаваше. Изрева на подчинения си като лъв и беше очевидно, че възвръща самочувствието си с всяка произнесена дума. След малко придърпа стола си до писалището редом с Хедрок и дори се осмели да го погледне леко развеселен и да попита небрежно:

— Какво става? За какво е всичко това?

Издаде го опитът му да се престори, че няма нищо. Значи управлението на бластера беше в писалището, някъде в близост до стола, който Тринър беше придърпал така невинно. Хедрок обмисли взаимното им разположение. Самият той седеше с гръб към бластера, а Тринър бе вляво от него. Вратата към приемната беше на около четири метра. Стената и вратата щяха да защитят секретарката. Всеки друг, който влезеше, трябваше да мине наляво. Хедрок кимна удовлетворено и каза:

— Ще ти обясня всичко, Тринър… — уводна фраза, предназначена да разпали очевидното любопитство на този човек и да притъпи донякъде нетърпението му. — Но преди това искам от теб да направиш още нещо. Знам, че имаш главен счетоводител — казва се Ройън. Кажи му да дойде. Като поговоря с него, ще имаш по-добра представа дали да го оставиш на работа след днешния ден.

Тринър го погледна объркано, поколеба се за миг и бързо нареди нещо по терминала. Чу се ясен и звънък глас и Ройън каза, че идва веднага. Тринър изключи и се облегна на стола си.

— Значи ти си човекът, който се крие зад онзи тайнствен екран? — каза той, колкото да поддържа разговора. После махна неопределено с ръка и неочаквано попита: — А императрицата с нас ли е? Династията ли стои зад всичко това?

— Не! — късо отговори Хедрок.

Тринър видимо беше разочарован, но все пак рече:

— Ще ти повярвам и знаеш ли защо? Династията Ишер толкова много се нуждае от пари и това й се случва толкова често, че едва ли би допуснала съкровище като тази компания да вегетира по такъв начин. И това правило да се разпределят периодично приходите между наемателите… хм, не знам кой е, но Ишер няма пръст в тази работа.

— Не, не е Ишер — потвърди Хедрок и с удоволствие изгледа обърканото изражение, което изпълзя на лицето на Тринър. Също като предшествениците си, и Тринър не бе събрал куража да отправи предизвикателство към загадъчния собственик на компанията, опасявайки се, че това може да бъде имперската фамилия. А Хедрок от своя страна бе установил, че всички негови отричания само засилват съмненията на по-амбициозните.