Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 71

Едва сега осъзна сериозността на ситуацията, в която бе изпаднал. Той се отпусна в креслото слаб и изтощен от емоционалния шок. Но след малко мислите му се успокоиха. Несъмнено бе пленник и сигурно скоро щеше да узнае съдбата си. Нямаше какво повече да стори, затова се отпусна и зачака. Минутите се изнизваха една след друга, а онези, в чиито ръце бе попаднал, не даваха признаци на живот. Усети, че огладнява. Стана и си приготви храна. И докато изчакваше, започна да подлага на съмнение инстинктивно възприетата си стратегия да не прави нищо и да чака развитието на събитията. В крайна сметка тези същества несъмнено бяха разумни. Бяха го оставили жив, следователно изглежда представляваше за тях някаква стойност. Хедрок приключи с яденето и облече скафандър. Знаеше, че е пренапрегнат, но за сметка на това бе преизпълнен с решимост.

Когато най-сетне привърши с приготовленията, отвори въздушния шлюз и застана на прага, питайки се на какво ли разстояние се намира в този момент от Земята. След това направи крачка напред. Намираше се в пълна безтегловност, така че трябваше да се оттласне от люка. Насочи фенерчето си надолу и видя в далечината метални стени, които се събираха нагоре и над главата му. В най-близката им до него част се виждаха врати.

В картината пред очите му нямаше нищо необичайно. Всичко бе даже прекалено обикновено. Трябваше само да пробва вратите и да мине през първата възможна. Още първата врата, която опита, се отвори, без да изисква от него никакво усилие. Той пристъпи напред… и замръзна.

На около три километра под краката му се простираше град. Блестеше ярко осветен, сгушил се сред китни дървета и цъфнали храсти. По-нататък се простираха зелени морави, осеяни с шубраци и пресечени от поточета. Цялата картина се извиваше нагоре от трите страни, които можеше да види. Ако не бе близкият хоризонт, би могъл да помисли, че се намира на Земята.

И в същия момент Хедрок изживя втория си шок. Град, напълно земен град в космически кораб с такива размери, че… мозъкът му отказа да предложи подходящо сравнение. Защото сега разбираше, че корабът, който му се бе сторил дълъг километър-два, е дълъг поне петдесет или дори сто… и се носеше в пространството в компанията най-малко на още неколкостотин — всеки от тях с размерите на приличен астероид и управляван от свръхсъщества.

Хедрок си спомни за своята цел. Овладя емоциите си и насочи мислите си към конкретни практически неща, преценявайки габаритите на най-голямата врата. Реши, че е достатъчно голяма. Върна се при малкия си кораб. В никакъв случай не беше сигурен, че загадъчните същества ще му позволят да пътува свободно. Всъщност всичко зависеше от това какво очакват да предприеме. Съмненията му отпаднаха, когато спасителният модул бавно се плъзна напред, мина през вратата и след няколко минути кацна край града.