Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 69

Звездата беше прекалено жълта. Имаше цвета на тъмно яйце. И този ефект се засилваше, докато корабът летеше към нея. На хиляда и петстотин милиона километра разстояние слънцето изглеждаше като огнена топка с отровно жълт оттенък, непознат на човешкото око. Това едва ли би имало някакво значение, ако не бе странното обстоятелство, че звездата като че ли не бе свързана по никакъв начин с която и да било от околните звезди. Намираше се на седем светлини години от слабо светещо червено джудже, точно зад нея. На седемнайсет светлинни години се виждаше син гигант, а третата по близост звезда бе на повече от четиридесет светлинни години зад синята.

Хедрок реши да направи по-внимателна проверка. Пространството изглеждаше обляно в светлина и бе много лесно да не забележи Слънцето или Алфа Центавър, ако наблюдаваше небето от настоящата си неудобна позиция. В полезрението му изплуваха три планети, но, както и със звездите, Хедрок знаеше, че не бива да изключва съществуването и на други, още повече че телескопичната система на кораба не бе кой знае колко добра. След внимателно изследване той се спря на планета на около сто и трийсет милиона километра от звездата. Диаметърът й бе единайсет хиляди километра и изглеждаше, че тя притежава атмосфера.

Така и беше. Малкият му кораб се спусна през плътния въздух, прелетя над море и подчинявайки се на командите му, се насочи към някакъв континент. Хедрок взе решение и се приземи на килим плътна сива трева. Духаше лек вятър, но иначе цареше тишина, нарушавана само от плискането на вълните в близкия пясъчен бряг.

Изкъпа се, след което изгледа залеза на жълтото слънце зад хоризонт от плавно полюшващи се вълни. Нощта се спусна внезапно и донесе със себе си самота, по-силна и от тази, която бе почувствал в космоса. През цялата нощ морето се блъскаше в пустия бряг, продължавайки извечната борба между суша и вода. А на сутринта, когато той излетя, за да продължи пътешествието си, планетата продължи да се върти около слънцето — поредният провалил се експеримент на Природата в непрестанните й опити да създаде разумен живот. Но за него това не беше изненада, разбира се. Слънцето на тази планета се бе оказало много по-жълто, отколкото щеше да стане някога познатото му Слънце. Жълто, странно и… чуждо.

Сега на екраните му започна да се увеличава синята звезда. Но надеждата, че това би могло да е Сириус, угасна още в мига, в който се разбра, че системата не е двойна. Имаше обаче планети. Откри поне дузина още при първото сканиране на околозвездното пространство, но това не го зарадва. Трябваше да признае истината: не знаеше къде се намира. Беше се загубил като прашинка в нощ, която става все по-непроницаема. Изпълнен с тревога, Хедрок все пак заспа, а когато се събуди, пак седна пред пулта за управление.