Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 72

Той остана за известно време неподвижен, докато накрая се убеди, че е постъпил както са очаквали от него. Нямаше никакво съмнение, че е участник в някаква схема, и макар вземането на предпазни мерки да изглеждаше безсмислено, все пак трябваше да го направи. Така че първо провери състава на атмосферата. Налягането бе 760 мм живачен стълб, съдържанието на кислород бе 19, а на азот — 79 процента, температурата бе 27°, а силата на тежестта точно 1 „g“. Той спря изследванията — числовите стойности на тези параметри бяха същите като на Земята.

Хедрок съблече скафандъра си. Нелепо бе да мисли за каквато и да било съпротива. Нищо не можеше да стори срещу същества, оказали се в състояние да възпроизведат земните условия ей така, за някакви си минути. Пред него имаше празни улици, отиващи във всички посоки. Градът беше лишен от всякакви признаци на живот. Не се долавяше нито полъх на вятър, нито намек за движение. Близките дървета не помръдваха, клоните им не се поклащаха, листата им не трепваха. Картината пред очите му сякаш беше под стъкло — градина в бутилка, — а той бе единственият жив наблюдател. Само че нямаше намерение да остава тук.

Тръгна из града и след малко стигна до блестяща бяла сграда — дълга и широка, но не много висока. Удари стената с юмрук и се вслуша в кънтящия звук отвътре. След това опита бравата на вратата. Тя се отвори и зад нея, без никакво входно антре или вестибюл, се разкри малка метална стая. Имаше пулт за управление и многофункционално кресло, в което седеше човек. Хедрок спря като вкаменен, когато видя, че мъжът в креслото е самият той, а стаята представлява точно копие на командната зала в кораба. Малко вдървено Хедрок се насочи напред, очаквайки тялото в креслото да изчезне с приближаването му. Но не стана така. След това реши, че ръката му ще мине през фалшивата му версия като през въздух. Но и това не се случи. Дрехите изглеждаха от същата тъкан като неговата, а лицето — когато той предпазливо го докосна с връхчетата на пръстите си — бе топло като живо. Хедрок, който седеше в креслото, не му обърна никакво внимание и продължи да гледа съсредоточено екраните на терминалите.

Хедрок проследи погледа му и едва не ахна от изненада, когато видя на екрана одухотвореното сериозно лице на императрицата. Съществата явно възпроизвеждаха без звук последната заповед на Инелда — когато звънкият й глас му нареждаше да кацне веднага. Той зачака, питайки се какво ли следва по програма, но картината не се промени.

Не беше от нетърпеливите, но накрая отстъпи заднишком към вратата. Едва когато се озова отвън, почувства, че мускулите му са се схванали от напрежение. Може би му се бе привидяло, може би бяха възпроизвели по неизвестен начин сцена от паметта му. Но защо тъкмо тази сцена? И защо изобщо която и да е било?

Импулсивно отвори вратата отново и надникна вътре. Стаята беше празна. Затвори вратата и почувства тишината да го обгръща като плащаница. Бавно се отпусна — вече знаеше, че трябва да е готов да се сблъска с всичко. Нещо в него бе събудило интереса на невидимите същества и той трябваше да се опита да насочва развоя на събитията и да прикове вниманието им, докато не открие тайната на контрола им върху него.