Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 101

Тя пристъпи крачка напред и сложи ръка върху неговата. Той я взе и я целуна.

— Инелда — с пресипнал глас каза той, — аз трябва да те моля за прошка. Трябваше да помня на какво напрежение си подложена. Уверявам те, че съм на твое разположение и ще изпълня всяка твоя заповед. Ние не сме безсилни. Един милиард души ще хванат оръжието, стига да им намекнеш. Можем да заплашим Оръжейните магазини с война, която ще продължи цяло поколение. Можем да унищожим всеки, който има нещо общо с тях. Можем…

Тя тъжно поклати глава.

— Скъпи мой, ти не съзнаваш какво говориш. Живеем в епоха, в която назрява революция. Има психологическите предпоставки за това — обърканото съзнание на обикновените хора. Налице са и „лошите“: администрация, която мисли само за себе си, корумпирана съдебна система, грабителски ориентирана промишленост. Всяка класа създава характерните за нея аморални явления и те се намират извън контрола на който и да било индивид. Животът сам е на кормилото — ние сме само пасажери. До момента чудесната ни наука, мащабът на машиностроенето, сложната, но премислена система от правни норми и… — тя се поколеба, после неохотно довърши: — … съществуването на Оръжейниците като балансиращ фактор предотвратиха експлозията. Но в течение на поне едно поколение ние не трябва да клатим лодката. Особено залагам в това отношение на новия метод за обучение, разработен и предложен от Оръжейните магазини, който обръща особено внимание на моралните функции, комбинирайки ги с най-доброто, което предлагат другите методики. Когато се освободим от заплахата на организацията, която стои зад гиганта, ние…

Тя спря, забелязала странното изражение, появило се за миг върху лицето на принца. Очите й се разшириха.

— Не е възможно… — прошепна тя. — Не… може… той… да… е… гигантът!… Почакай… почакай, не прави нищо. Можем да се убедим веднага…

Тя бързо отиде до терминала и с уморен, но спокоен глас нареди:

— Доведете затворника Едуард Гониш при мен.

Пет минути никой от двамата не помръдна. Накрая вратата се отвори и въведоха Едуард Гониш. Тя направи знак на охраната да излезе. Вече се бе успокоила достатъчно, за да задава смислени въпроси.

И-човекът послушно й отговаряше.

— Не разбирам електронния щит, през който казвате, че той е изчезнал, но да, ваше величество, капитан Хедрок беше един от гигантите или по-точно… — той се поколеба и накрая тихо завърши: — … тази мисъл ми хрумна сега: той е бил гигантът.

Неувереността му не остана незабелязана.

— Но защо ще иска да се жени за онази, чиято империя смята да разруши?

— Госпожо — тихо отговори Гониш, — едва преди два месеца ние открихме, че капитан Хедрок заблуждава и Оръжейните магазини. Съвсем случайно се натъкнахме на факти, говорещи за висшия му интелект, факти, които доказват, че за него династията Ишер и Оръжейните магазини са само средство за постигане на някаква цел. Вече започвам да се досещам каква е тази цел. Ако вие ми отговорите на няколко въпроса, след няколко минути ще мога да ви кажа кой е капитан Хедрок или по-скоро „кое е бил“. Използвам това граматическо време по необходимост. Със съжаление мога да ви разкрия, че Оръжейните магазини възнамеряваха да го разпитат в специална камера и незабавно след това да го екзекутират.