Читать «Оплаквачите» онлайн - страница 4

Игнейс се обади на Грубър, Собственикът ядеше и храната се втвърди на бучки в гърлото му.

— Ще ги изхвърля всичките, копелета недни — изкрещя той.

Сложи си шапката, качи се на колата си и подкара през лапавицата към блока. През цялото време мислеше за грижите си: високите цени на ремонтите, трудно беше да се поддържа къщата, може би някой ден щеше да се срути. Беше чел за подобни неща. Изведнъж фасадата на някоя къща се отделя от останалата й част и се разбива като вълна на улицата. Грубър проклинаше стареца, задето го вдигна от вечеря. Когато стигна до къщата, грабна Игнейсовите ключове и се изкачи по изкривеното стълбище. Игнейс се опита да го последва, но Грубър му каза да си стои в дупката, че дяволите ще го вземат. Но Игнейс използва удобен случай и без да го види собственикът, се прокрадна след него. Грубър завъртя ключа и влезе в тъмния Кеслъров апартамент. Завъртя електрическия ключ и видя стареца да седи отпуснато на ръба на кревата. На пода в нозете му имаше чиния с втвърдени макарони.

— Какво търсиш тук? — изтрещя Грубър. Старецът седеше неподвижно.

— Не знаеш ли, че е противозаконно? Влизаш в чужди владения и нарушаваш закона. Отговаряй!

Кеслър остана безмълвен.

Грубър попи челото си с голяма пожълтяла носна кърпа.

— Слушай, приятелче, ще си създадеш ужасни неприятности. Ако те хванат тук, може да се озовеш и в затвора. За добро те съветвам.

За негова изненада Кеслър го погледна с мокри, преливащи от сълзи очи.

— Какво съм ви сторил? — горчиво се разрида той. — Кой изхвърля от къщата си човек, който е живял там десет години и си плаща наема всеки месец навреме? Какво съм сторил, кажете ми? Кой причинява болка на човека без причина? Вие Хитлер ли сте или евреин? — през цялото време се блъскаше в гърдите с юмрук.

Грубър си свали шапката. Слушаше внимателно, като в началото не знаеше какво да каже, но после отговори: