Читать «Оплаквачите» онлайн - страница 2

Същия ден след вечеря Игнейс изкачи победоносно стълбите и почука на Кеслъровата врата. Сортировачът на яйца отвори и като видя кой е, моментално затръшна вратата. Игнейс се разкрещя пред затворената врата:

— Г-н Грубър каза да напуснеш. Не те искаме тука. Мръсотиите ти осмърдяха цялата къща.

Последва мълчание, но Игнейс чакаше и се наслаждаваше на думите си. И макар след пет минути все още да не се чуваше никакъв звук, домоуправителят продължи да стои там, като си представяше как старият евреин трепери зад заключената врата. Заговори отново:

— Имаш две седмици срок, до първи, след това се изнасяй, иначе г-н Грубър и аз ще те изхвърлим.

Игнейс видя как вратата бавно се отваря. Сам се изненада от уплахата си при вида на стареца. Докато отваряше вратата, приличаше на труп, който наглася сам капака на ковчега си. Но макар да изглеждаше като мъртвец, гласът му беше жив. Бликна ужасяващо пронизителен от гърлото му, бълващ проклятия върху всеки ден от живота на Игнейс. Очите му бяха зачервени, бузите му хлътнали, а рядката му брадица мърдаше възбудено. Сякаш отслабваше с всеки крясък.

На домоуправителя вече му беше станало безразлично, но не можа да понесе толкова много обиди наведнъж и изкрещя:

— Мръсен стар негодяй, изчезвай без разправии!

На това разгневеният Кеслър се закле, че ще трябва първо да го убият и след това да изнесат оттам трупа му.

На сутринта на първи декември Игнейс намери в пощенската си кутия сгъната мръсна хартия, з която бяха увити Кеслъровите двайсет и пет долара. Показа я същата вечер на Грубър, когато собственикът дойде да събере наемите. След като съзерцава в продължение на една минута разсеяно парите, Грубър се намръщи отвратено.

— Струва ми се, че ти казах да напусне. — Да, г-н Грубър — съгласи се Игнейс. — Казах му.

— Ама че загубен навлек! — каза Грубър, — Давай ключовете.

Игнейс донесе връзката с резервни ключове и Грубър, дишайки тежко, заизкачва с тропот безкрайното стълбище. Въпреки че си почиваше на всяка площадка, умората от изкачването и обилно леещата се от него пот увеличиха раздразнението му.

Когато стигна на последния етаж, заудря с юмрук по вратата на Кеслър.

— Аз съм Грубър, собственикът. Отворете. Не последва отговор, нито някакво раздвижване отвътре, така че Грубър пъхна ключа в ключалката и го завъртя. Кеслър беше барикадирал вратата с един долап и няколко стола. Грубър се принуди да подпре с рамо вратата и да я избута, за да влезе в антрето на слабо осветения двустаен апартамент. Блед като платно, старецът стоеше на прага на кухнята. .,

— Предупредих те да се измиташ оттук — каза Грубър високо. — Изнасяй се или ще се обадя на районния съдия-изпълнител.