Читать «Операция „Фауст“» онлайн - страница 150

— Аз имам въпрос? — вдигна ръка Костя.

— Моля.

— Какво е решено по отношение групата на Кеворкян? Аз проверих делото. Те не са извършвали диверсията в метрото, не са убивали хора.

— Това ли е всичко? — попита Чебриков и прехапа тънките си устни.

— По този въпрос — да.

— Отговарям, другарю Меркулов. Политбюро реши да се разгледа в двуседмичен срок делото на Кеворкян и другите. Какво ще присъди Върховният съд на нашата страна, ние не знаем. Нямаме влияние над съдебната власт. Но мисля, че все пак съветските съдии няма да погалят по главичките тези терористи…

— Моля, моля! — възмути се Мойсеев. — Преди няколко часа Михаил Сергеевич лично ми каза, че ще провери това дело. Михаил Сергеевич е юрист. Той разбира правото! Аз знам. Ние учихме заедно в юридическия…

Чебриков почервеня:

— Престанете да ръсите глупости! Учили сте заедно — добре. Но сега няма защо да дрънкате за това! Какво си мислите, че няма кой да ви сложи на място?! Пак разяснявам: ще решава Върховният съд! Толкова!

— Не, това не е всичко — казах аз. — Нима няма да има разследване и после съд за заговорниците от спецчастите и терористите от „Афганското братство“?

Чебриков свали очилата си и ги сложи пред себе си. Очите му се свиха и станаха като миши.

— Вие помислихте ли, преди да попитате? Какво, другарю Турецки, не разбирате ли руски? Да ви пратим тогава пак на училище, в първи клас! Вече ви казах веднъж и завинаги да забравите това дело. А какво и как ще правим ние, не е ваша работа!

Стегнах се, като че ме удариха в слънчевия възел.

— Край на въпросите! — каза Чебриков и надяна очилата си. — Този път действително край…

Той тромаво се надигна иззад бюрото, пъхна в джоба си листчетата с нашите подписи, изобрази върху хищното си лице усмивка и излезе.

20.

Пръв се съвзе Грязнов.

— Ега ти! Даже мерси не каза! Саша едва не го пратиха на оня свят, Женя рискува не по-малко… И това ми било висше ръководство! Мръсници!

— Уви — произнесе Меркулов, стана и се разходи из кабинета. Задържа се зад гърба ми и леко ме потупа по рамото…

— Да-а, обърквация — замислено проточи Жуков и неочаквано се оживи: — Александра Ивановна! От тази минута пукнат грош не давам за живота ни. Така че, ако ще се мре — поне да е с музика! Я да прескоча аз до „Ермитаж“! Може това да ни е последната почерпка на тоя свят.