Читать «Операция „Фауст“» онлайн - страница 149

— Подозирах нещо от тоя сорт, но чак такова…

— Това още не е всичко. Светлана Николаевна Белова е жена на маршал Агаркин. И сестра на Едуард Троян — по майка. А Троян е син на Никита Сергеевич, извънбрачен, разбира се…

Нещо стана с гърлото на Меркулов. Навярно се обади раната, получена преди три години. Той така силно се закашля, че аз си помислих — ще му се раздере гърлото. Хвърлих се към гарафата с вода, но Меркулов замаха с ръка по посока на сакото си. Извадих от вътрешния му джоб цяла шепа лекарства. Меркулов сграбчи шишенце с лилави таблетки и напъха в устата си пет парчета…

Когато се поуспокои, аз му изложих всичко — от пътуването с Лана в Матвеевско до последната точка в „моето разследване“. Когато ме изслуша, Меркулов: тихо, но твърдо произнесе:

— Съгласен съм с аргументите ти. На твое място и аз бих подал заявление за напускане.

Взех един лист, написах рапорт до прокурора на Москва Скаредов, протегнах го към Меркулов и едва чуто казах:

— Подпиши го, моля те.

— Ще го направя, Саша. Само че… Уважи молбата ми. Ти нали не си ползвал отпуската си за миналата година. Замини някъде за два месеца. Във всички случаи трябва да си починеш. Ако все пак решиш да напуснеш сега, то в понеделник аз ще заведа тази хартийка и ще я дам на Скаредов.

Погледнах мрачното лице на Костя.

— Предлагаш ми да помисля през тези два месеца?

— Не. Нищо не ти предлагам. Просто те моля. Останалото си е твоя работа. Всяко твое решение — да или не — ще бъде правилно… след два месеца. Между другото, лелята на жена ми има къща на Рижкото крайбрежие, която седи празна. В Яундубулти.

Той погледна часовника си:

— Време е да тръгваме…

В кабинета на Романова вече се беше събрала цялата ни група. Даже Жуков и Вася присъстваха. В креслото на Шура седеше набит мъж с хищен нос и оредяла червеникава коса. Изпъкналите му зелени очи зад дебелите стъкла на очилата ни гледаха съсредоточено и напрегнато. Това беше шефът на Комитета за държавна сигурност Чебриков.

— Вие сте Меркулов? Вие Мойсеев? А вие Турецки? — преброи ни той и сухо кимна за поздрав.

Когато седнахме, той вдигна очи към Романова и попита:

— Всички ли се събраха?

Шура лекичко си надигна задника от стола.

— Всички, Виктор Михайлович…

— Тогава започваме оперативката — рязко каза Чебриков. — Дневен ред. Първо. Политбюро провери вашето заявление и го прие за сведение. Решено е в срок от двадесет и четири часа да бъде ликвидирано „Афганското братство“. И върхушката на спецчастите — тези заговорници — също…

Гледах от упор Чебриков. Но не можех нищо да прочета по непроницаемото му лице.

— Второ. Политбюро прие също решение да се проведе така акцията, че никой да не разбере за съществуването на правителствен заговор. Нито у нас — в страната. Нито там, зад граница…

И Чебриков се закани с пръст на някого по посока на кафе „Ермитаж“.

После въздъхна и ни огледа:

— Затова съм тук. Михаил Сергеевич лично ме помоли да ви събера, вас, посветените, и ви кажа следното… Политбюро ми възложи да оглавя акцията за ликвидиране на заговорниците. Цялата информация за заговора, подготвяния преврат и взривът на стадион „Владимир Илич Ленин“ трябва да остане тайна. Вие ще подпишете документ за неразгласяване. В противен случай… не заплашвам, само предупреждавам — ви очаква смъртна присъда… Сега обаче не си отивайте по домовете. Първо, ние се тревожим за вашата безопасност. Второ, моля ви да давате на моите сътрудници квалифицирани консултации — вие знаете за това дело повече от всеки друг. След завършването на акцията вие сте длъжни да забравите завинаги всичко, което се е случило. Разберете ни правилно. В този напрегнат момент от нашата история, когато страната ни е на стръмен превал, ние не можем… нямаме право да допуснем който и да е и където и да е да разбере за заговора на маршал… бившия маршал Агаркин. Той е мръсен изменник! Това е всичко! Ако има въпроси, ще отговоря.