Читать «Операция „Бялата звезда“» онлайн - страница 17

— Нима французите не ядат телешко?

— Ядат — усмихна се той. — Но далеч по-малко от нас, американците. Освен това са адски подозрителни по отношение на вносното месо. Дори японците са цвете в сравнение с тях — засмя се, после потръпна. Слънцето залезе преди броени минути, но въздухът вече беше доста хладен. — Защо не влезем вътре?

Сан Франциско не беше сред любимите градове на Тори, но къщата на Ариел й хареса много. За пръв път се изкачваше на Рашън хил, просторът и гледката й допадаха, тук имаше нещо от величественото спокойствие на Роял Майл в Единбург…

Той влезе пръв, обърна се да я погледне и потечи да каже нещо. Пурпурният залез се отрази в очите му.

— Какво има? — долови колебанието му Тори.

Той помълча, притеснението му видимо се засилваше. Беше облечен в бяла риза и тъмен панталон, сакото от тънка коприна беше небрежно наметнато върху раменете му. Вдигна глава да я погледне, на устните му се появи смутена усмивка:

— Иска ми се да спя с вас, но едновременно с това не мога да го кажа по най-подходящия начин…

— Нова линия на поведение, а? — засмя се Тори.

— Не — поклати глава той. — Честно казано, дори не съм си го помислял… — смущението му беше съвсем неподправено и Тори реши, че ще е най-добре да изяснят отношенията си веднага. После й хрумна, че той все някога ще трябва да си получи урока и е по-добре да го стори тя, вместо някоя друга.

— Виж какво, усетихме взаимно привличане още в момента, в който се видяхме — започна тя, най-сетне решила да изостави официалния тон. — Оценявам твоята откровеност, но нали съм тук? Нещата са ясни, не разбирам само на какво се дължи твоето колебание…

— Няма да повярваш, ако… — той млъкна, на лицето му се появи руменина. — Хайде да забравим всичко, а?

— Няма да стане — поклати глава Тори и пристъпи към него. — По-добре се научи да контролираш думите си, преди да ги кажеш. Защото след това вече не знаеш в каква беда можеш да попаднеш.

— Достатъчна е и тази, в която съм изпаднал в момента — промърмори той.

— Така ли? — продължаваше да настъпва тя и гърдите й почти опряха в неговите. — И каква е тя?

— Знаеш каква — въздъхна той. — Обикновено съм добър лъжец, но ти, за добро или лошо, твърде леко стигна до скритите в душата ми чувства…

— Бедният Ариел — прошепна Тори и вдигна глава да го погледне. Устните й тъкмо започнаха да се разтварят, когато бяха смазани от пламенната му целувка.

Въпреки високите бариери, предназначени да пазят чувствата й. Тори усети как тялото й пламва. Непосредствена опасност, изискваща незабавни мерки… Откъсна се от него с цената на доста усилия и се изправи пред библиотеката. Очите й пробягаха по кориците на книги с непонятни заглавия, кръвта лудо препускаше във вените й.

— Защо правиш това? — попита Ариел.

— Не ме доближавай — прошепна, без да се обръща, Тори. Даваше си съвсем ясна сметка, че нещата трябва да спрат до тук. Иначе рискуваше да изгуби контрол над ситуацията. Този мъж я излъга. Вкара я в подземията на Буенос Айрес с точно определена цел, сега не й оставаше нищо друго, освен да разбере каква е била тя…