Читать «Операция „Бялата звезда“» онлайн - страница 18

Но трезвите мисли не успяха да обуздаят тялото й. Температурата му продължаваше да се покачва, дори върховете на пръстите й пламнаха. „Стига, заповяда си тя. Концентрирай се върху това, което трябва да сториш!“

Обърна се, очите й се заковаха върху лицето му:

— Защо живееш тук, а не във Вирджиния? Нима Слейд се е отказал от личните контакти?

В стаята се възцари напрегната тишина. После Ариел се обърна и отиде до стереоуредбата, миг по-късно Мелиса Етъридж запя „Сърце, покрито с хром“… Тори отново се извърна с лице към библиотеката и остана така. Стъпките му бяха тихи, но отчетливи, гласът в ухото й също:

— Как разбра, че работя за „Алеята“?

— Не беше особено трудно — въздъхна тя и неволно затвори очи — Първо от японците, на които се натъкнахме в онези подземия… „Пипнат ли ни, ще ни убият“… Това бяха твоите думи, нали? А преди малко спомена, че би предпочел да работиш с японци… Какво знаеш за японците, откъде ги познаваш? Все пак не това беше основната ти грешка… Допусна я там, в дупката, като не прояви достатъчно изненада от моите действия: търсенето на скривалище, начина, по който се справих с плъха и те накарах да изчакаме да се вдигне засадата… — обърна се и впи очи в лицето му. — Мисля, че вече е време да свалиш картите си на масата!

— По-късно — поклати глава Ариел. — Ще имаме много време за това. — Устните му отново се впиха в нейните и тя осъзна, че този път няма да има сили да се отдръпне.

Силните му ръце се увиха около тялото й. Стана й приятно, като в топла хралупа. После в душата й се появи огнен вихър, разумът изчезна. Смътно си даваше сметка, че преградите падат, че светът се разтапя и остава само той, Ариел…

Притисна се в него, зърната на гърдите й щръкнаха, приятна топлина натежа в ханша й. Цялото й тяло тръпнеше в прегръдката му, особено след като силните му ръце я отлепиха от пода.

В устата й се появи влудяващият вкус на страстта, тялото й се разтърси от могъщите тръпки на желанието, разумът се сви и изчезна, сякаш завинаги…

Изпита чувство на остър глад, слабините й плачеха за запълване, сърцето й също… Искаше да тръпне от сладостно желание, да тупти за любим човек, да лудува с него, да се превърне в пълноводен поток…

Той покри с целувки гърдите й, корема й. Устните му се плъзнаха надолу, към пламналата, й женственост. От устата й излетя сподавен стон, очите й се овлажниха. Промърмори нещо неразбрано, после го пое в уста и усети рязкото му набъбване. Обзе я опияняващо чувство на възторг, което почти я задави…

После той проникна дълбоко в нея, тялото й се сгърчи, от устата й излетя сподавен вик, ноктите й потънаха в гърба му. Краката й се вдигнаха високо нагоре и се сключиха около кръста му, гърдите му смазаха щръкналите й зърна. Дъхът им се смеси, той я целуваше като луд. По устата и носа, по ушите и нежната като на бебе кожица около клепачите… Езикът му се плъзна в трапчинката на шията й, после слезе надолу, към натежалите зърна…