Читать «Огън и кръв» онлайн - страница 480

— Ще бъде обиколка, каквато владението не е виждало от повече от столетие — казал Великият майстер Мункун на Негова милост. — Пролетта е време за нови начала, ваше величество, а тази обиколка ще бележи същинското начало на царуването ви. От Дорнските гранични земи до Вала всички ще ви знаят като техния крал и Денера като тяхната кралица.

Торен Мандърли се съгласил.

— Много добре ще е за момъка да се измъкне от този проклет замък — заявил той в присъствието на Гъбата. — Може да ловува със соколи, да изкатери една-две планини, да лови сьомга в Белия нож, да види Вала. Пирове всяка вечер. Не би навредило на момчето да натрупа малко плът по тия негови кокали. Нека да пробва малко добър северен ейл, толкова гъст, че можеш да го режеш с меч.

През следващите дни приготовленията за именния ден на краля и кралската обиколка след това погълнали цялото внимание на Ръката и тримата регенти. Съставяли се списъци на лордове и рицари, желаещи да придружат краля, късали се и пак се съставяли. Коне подковавали, броня лъскали, фургони и коли се поправяли и пребоядисвали, знамена се шиели. Стотици гарвани летели напред-назад из Седемте кралства, след като всеки лорд и оземлен рицар във Вестерос молел за честта на кралска визита. Желанието на лейди Рена да придружи обиколката на своя дракон било деликатно отклонено, но сестра ѝ Бела заявила, че ще тръгне с тях все едно дали е желана, или не. Дори облеклото, което кралят и кралицата щели да носят, било предмет на грижливо обмисляне. Решило се, че в дните, когато кралица Денера щяла да носи зелено, Егон щял да се облича в обичайното му черно. Но когато малката кралица носела червеното и черно на дома Таргариен, кралят щял да си слага зелено наметало, тъй че и двата цвята да се виждат, където и да идат.

Няколко въпроса все още се обсъждали, когато най-сетне настъпил именният ден на крал Егон. Голямо пиршество щяло да се даде същата вечер в тронната зала, а древната Гилдия на алхимиците обещала представления на пиромантика, каквито владението никога не е виждало.

Още било утро обаче, когато крал Егон влязъл в залата на съвета, където лорд Торен и регентите обсъждали дали да включат Тъмбълтън в обиколката, или не.

Четирима рицари придружили младия крал до залата на съвета. Също и Сандок Сянката, забулен и безмълвен, понесъл големия си меч. Злокобното му присъствие хвърлило траурна плащаница в залата. За миг дори Торен Мандърли загубил дар слово.

— Лорд Мандърли — казал крал Егон във внезапно настъпилата тишина, — моля бъдете така добър да ми кажете на каква възраст съм.

— На шестнайсет години сте днес — отговорил лорд Мандърли. — Пълнолетен мъж. Време е да вземете управлението на Седемте кралства в ръцете си.

— Да — казал крал Егон. — Седите на стола ми.

Студенината в тона му стъписала всекиго в залата, щял да напише Великият майстер Мункун години по-късно. Смутен и потресен, Торен Мандърли надигнал едрото си туловище от стола в челото на масата на съвета, озъртайки се притеснено към Сандок Сянката. Когато задържал стола за краля, казал: