Читать «Огнегадателят» онлайн - страница 9

Не винаги спокоен. Преди да настъпи утрото сънуваше наредени в бойни редици, облечени в сребристи и черни роби фигури, с извезани върху тях звезди и луни, или пентаграми, вървящи към морето или неуморно наблюдаващи пенестите му вълни.

Недалече от брега флота от високи кораби улавяше слънцето, залязващо в пламъци — брилянтно-оранжеви и златисти. Внезапно между него и екипажа от разпенените вълни се появяваше чудовище — ледено-син морски дракон, който издишваше студени облаци от гъста мъгла.

В съня си, с върховна твърдост, Дъглас правеше с ръка мистичен жест… и драконът изчезваше в невероятния блясък от пламтяща светлина и студен огън.

И тогава една голяма черна котка скочи на гърдите му, подпря пухените си лапички на рамото му и погъделичка нослето му с черно-сребристите си мустаци, дълбоко мъркайки „мъррр“.

Това беше Черният Пламък, заедно с красотата на новата утринна светлина в неговия прозорец, който говореше с нетърпящ възражение глас: „Време е за ставане, поспаливи чирако!“.

Дъглас Брайтглед скочи от леглото, разпръсквайки Черния Пламък и съпругата му, после оглави тържественото шествие извън спалнята и надолу по стъпалата, което стигна до умивалника в двора, пред кухненската врата — вече пълен с гореща вода и готов да измие ръцете и лицето му, след което да вчеше косата си.

Той дочу гласа на Синия Чайник, който се разнасяше от кухнята и предупреждаваше машината за палачинки да не ги прави много кафяви.

— Знаеш как ги харесва Флеърмън!

А после, потропвайки тежко, пресече двора, за да се убеди дали магьосникът вече работи.

Беше крайно време да се започва работа.

В онези дни вълшебникът Флеърмън Флоуърстолк живееше в полукъща-полуколиба, разположена под билото на заоблен хълм и полувмъкната във вътрешността му, а самият хълм бе наречен „Хълма на Вълшебника“. Той и селището имаха изглед към Кривия поток, който с извивки и завои се втурваше надолу към Морето, следвайки дългия и тесен фиорд на Фаранго. Там, по крайбрежието, всред многото малки селища, разположени в околностите на Пертсайд се намираше и едно, наречено Брайтглед, където се намираше и домът на Дъглас. Разстоянието от Хълма на Вълшебника до Брайтглед бе около четиридесет мили полета на морска птица, но по пътя, който следваше курса на извиващия се поток, беше значително по-голямо.

Къщата под Хълма бе ниска, почти потънала в поляната пред нея. Но след по-внимателно наблюдение отстрани, можеше да се забележи, че е висока два или повече етажа. Тя беше със сламен покрив, здраво построена от жълт, кафяв и син камък. Предната й част гледаше към потока, поляните и хълмовете на юг, имаше множество светли прозорци, които приличаха на весели, жизнерадостни очи.

Притежаваше дванадесет комина, ако някой все пак пожелаеше да ги преброи, и дузина стаи, включително слънчевата предна всекидневна, където Дъглас и Флеърмън разговаряха за първи път и пиха розов чай. Там се намираше и голямата кухня, с изход към обширния двор, а в нея огромната печка с фурна, достатъчно голяма да опече дузина пая наведнъж.