Читать «Огнегадателят» онлайн - страница 11

Между двете спални, свързани една с друга посредством широка врата, се намираше претъпкана с книги библиотека, навити на руло ръкописи, неразгънати свитъци с дребно изписан текст, копия, картини, рисунки, литографии и различни по вид записки, от които момчето се отчая дали някога ще узнае и една десета от съдържанието им, да не говорим за тяхното значение.

Вълшебникът, обаче, притежаваше необяснимата способност да знае не само какво се намира там, но и точно къде да го потърси, когато има нужда от него. На Дъглас често му се струваше, че по някакво взаимно съгласие, и когато никой не гледаше, предметите и по-специално книгите се движеха из голямата библиотека.

Личните теми, събирани от Огнения Магьосник, бяха повече от увлекателни, особено за едно младо момче с неизчерпаемо любопитство. Закачени по стените, тавана, поставени в ъглите, подредени в остъклените предни кабинети или разхвърляни в безпорядък по средата на пода се намираха красиви извити ками, инкрустирани със скъпи камъни; притежаваха широки остриета с чудесен бляскав и закален връх, бяха украсени със злато, сребро и слонова кост, вплетени в сложни съчетания, изразяващи сцени от древни битки.

Там имаше препарирани гущери и живи змии, дървени сандъци, пълни с шлифовани диаманти с размер на грахчета и есмералди с големина на праскови! Лавиците с книги се подпираха от зловещи квадратни божества от теракота и тъмно маслинено дърво — грубо обработени и с големи очи. На масите бяха поставени тънки, изящно изработени фигури на прекрасни млади дами, танцуващи по пантофи, облечени в разкошни грациозни рокли, които се носеха около тях като дим.

— Колко сте възрастен? — попита веднъж Дъглас.

— Не съм възрастен — отвърна Флеърмън и продължи: — Да, добре, зная, всеки добър въпрос заслужава и добър отговор — добави той. — Е, да… след първите сто години не съм спазвал броенето, но предполагам, че съм… ъъъ… най-малко на четиристотин и осемдесет години, плюс-минус десет години, или да речем двадесет.

Въпросът за отговарянето на въпроси изгря още през онази първа нощ в Хълма на Вълшебника, когато Флеърмън беше включил такава точка в договора между него и чирака. „Страната на Първата Страна се съгласява…, че никога няма преднамерено да откаже или да пренебрегне благороден въпрос, зададен от Страната на Втората Страна“. Тази подробност представляваше съществена част от техните взаимоотношения, защото ако Дъглас не притежаваше дори едно от качествата, изисквани от Магьосника, то поне имаше неизчерпаемо любопитство.

Следващите по-важни стаи — в действителност стаи и пещери, — бяха заедно обобщени от Вълшебника под името Работилница. Те бяха издълбани в хълма точно срещу кухненската врата, минавайки през предния двор. Широките й, добре смазани врати указваха входа. Работните стаи се извиваха в дълбините на Височината на неколкостотин фута навътре, завършвайки със студени тъмни складове и сводове. На територията, разположена под хълма, имаше повече земно пространство, отколкото под подовете на къщата.