Читать «Огнегадателят» онлайн - страница 196

В гостната Столът мързеливо сви рамене, когато го попита къде може да е Магьосникът. Синият Чайник сънливо промърмори от печката, че Флеърмън още не му е пожелал лека нощ, но Дъглас надзърна в спалнята на Магьосника, за да се увери. Флеърмън не беше в леглото си.

Търсейки Бронзовия Бухал на входната врата — който не си беше на мястото — Дъглас забеляза пресни следи в снега, които водеха към стария кладенец, където едно време Феите се бяха събирали. Въздухът, макар и неподвижен, бе безкрайно студен. Снеговалежът бе спрял и звездите бяха започнали де се показват.

Приближавайки се до кладенеца, той чу гласове. Видя Флеърмън, седнал върху кладенеца с гръб към къщата, и го чу да говори с някой, когото Дъглас не можеше да види.

След няколко крачки разпозна Привидението Дека. Флеърмън слушаше дългото й съобщение.

След това Привидението изчезна с усмивка и помахване към Дъглас, което накара Флеърмън да се обърне и да забележи своя ученик.

— Ще хванеш някоя настинка тук навън — смъмри го Дъглас, като седна до него на кладенеца.

— Какво? Аз, Огнегадателя, да хвана настинка? Я стига, момчето ми! Ти си този, който седи тук и трепери от студ. Аз се чувствам чудесно.

— О, да — промърмори Дъглас засрамено. Той прокара пръсти над палците си в определения ред за предизвикване на затопляща магия. След секунда спря да трепери.

— Имах да те питам нещо, но сега вече съвсем го забравих. Това Привидението Дека със съобщение ли беше?

— Едно съобщение от един стар, стар познат. Не съм чувал нищо от него от векове! И вероятно никога не съм ти споменавал за него.

— Има ли някой на този Свят, който да не съм те чул да споменеш? — усмихна се Дъглас.

— Е, все има някой и друг, струва ми се. Та, така или иначе, този човек се казва Криблон, и той беше Чирак на един от Братството преди Последната Битка. Той ми изпраща вест за някои подозрителни събития в Планините Тигрови Зъби в Далечния Запад на Старото Кралство. Смята, че там има Сборище на Вещици, които създават неприятности — изчезвания, бъркотии и суматохи, неща, които се отдават доста добре на злите Вещици.

— Винаги има някъде по нещо — каза Дъглас.

— Да, но Криблон мисли, че ги е открил преди да са станали прекалено силни за него. Ще трябва някой да ги наблюдава, а строго погледнато, той не е вече Чирак.

— Но ако не са направили още нищо опасно, те имат право да бъдат оставени на мира.

— Ако, ако, ако! Бих искал да можех да им погледна в бъдещето, но от тук това е невъзможно, за съжаление.

— Ще отида да погледна, а? Докато ти и Огурян ми дадете някоя стара магия на Фриджън, която да разваля, това ще бъде за мен едно интересно занимание. Ще ми мине по-бързо времето докато…

— По-добре ще е, отколкото да се мотаеш тук. Освен това, ще е хубаво да посетиш Старото Кралство. Може някой ден да ти се наложи да познаваш района. Аз трябва скоро да ходя при Огурян. Ще ми се да му докладвам и за това в подробности. Виж какво става там и ни разкажи, а? Изпрати ни Дека в Уотъранд.

— Ще тръгна още утре сутринта. Мога да взема някой кораб в Уестонг, след като вече се използва отново за пристанище. Ще се радват на платежоспособен пътник, струва ми се.