Читать «Огнегадателят» онлайн - страница 195

Те подариха на всички дами по една красива бяла перла от склада, обран от Юнисед и Блейдър, и възвърнат когато Дъглас плени „Боровата треска“. С тях от Фараго Уотърс пристигнаха и бащата и майката на Дъглас. Двете семейства се бяха харесали от пръв поглед. Менстарови носеха и поздрави от десетки Морски животни, които не можеха да дойдат лично — Овал, Огромната морска Костенурка, Хорниадите, Морския Огън, и тримата вестоносци Скимър, Скинър и Липър. Една зелена риба, Учител, бе изпратила покана до Дъглас да говори пред следващия му клас.

Не по-малко възхитително бе пристигането на Великия Дракон с единайсет негови другари, които се спуснаха от зъберите като летящи вулкани, изпускайки червен, жълт и лилав пушек, и бяха за дълго запомнени от децата в Долината. Дъглас и Флеърмън отново им благодариха за спасението си от Леда.

— Това бе идеална мисия за нас, Драконите — каза Великият Дракон. — Бяхме изправени срещу обикновени Човешки противници и природата, а не срещу нашите роднини. Между другото, ние си оправихме отношенията с останалите Дракони. Заклехме се вече да не се разделяме.

Имаше стотици други гости, всичките заслужаващи да бъдат споменати, ако можеше да се запомни броят им. Дори Дъглас и Флеърмън, разглеждайки книгата за гости по-късно, не можеха да разпознаят имената на всички, или дори да разчетат имената им.

Беше дошло време Мирн да се завърне в Уотъранд. Отвън първите студени дъждовни капки биеха по прозорците и есенният вятър духаше сред комините с дълбок вой.

— Работата на Огурян е огромна и велика, и по-добре се върши от там, отколкото от тук — каза Мирн тъжно. — Аз много искам да съм негов Чирак, но и много бих искала да съм тук.

— Ще минат години преди да има време за женитби — каза Бронзовият Бухал, практичен както винаги. — Съмнявам се, че това може да стане пред по-малко от две зими. Дори може би три.

Зимното слънцестоене бе традиционният ден за сватби в Долината. Тогава фермерите и техните жени можеха да се забавляват до насита.

— Повече от две години! — изплака девойката.

— Времето ще отлети, повярвай ми — каза Флеърмън. — Тайната е човек да е зает, а има много за вършене и учене… или може би вече съм казвал това?

— Някой ден ние и тримата ще живеем тук заедно — каза Дъглас. — Това притеснява ли те, Учителю?

— Не виждам защо ти и твоята съпруга да не живеете тук с мен — отвърна Флеърмън, като си оставяше книгата. — Ние доста добре се разбираме, струва ми се.

— Възможно най-добре! — извика Мирн, целуна двамата си Магьосници и отиде да си легне.

Беше най-студената зимна нощ, тъмна и обвита в облаци, и Дъглас си спомни за Убийствената Зима. Той търсеше Флеърмън Флоуърстолк, за да го попита за нещо.

Магьосникът не беше в кабинета си. Дъглас провери в Работилницата, но намери там само Черния Пламък, който спеше върху едно чувалче с вълна край слабия огън.