Читать «Обсидиановата стая» онлайн - страница 2

Висш служител на ФБР се беше погрижил издирването на Пендъргаст и съпътстващото официално разследване да останат извън обсега на медиите. Въпреки това Проктър се беше наел да събере цялата информация, която може, за изчезването на своя работодател. Научи, че издирването на тялото е продължило пет дни. Катери на бреговата охрана бяха претърсвали водите край Ексмут. Местните полицаи и членове на Националната гвардия бяха прочесали бреговата линия от границата на Ню Хемпшир до нос Ан, търсейки някакви следи, па било то и късче от дреха. Водолази внимателно бяха огледали скалите, където теченията биха могли да закачат труп, а дъното беше претърсено с помощта на сонар. Но нищо не откриха. Официално случаят не беше закрит, но неизреченото заключение беше, че Пендъргаст, тежко ранен в битката със създанието, се е борил с ужасното приливно течение, изгубил е сили от непрекъснатото блъскане на вълните в съчетание с ниската водна температура (само десет градуса), бил е отнесен в открито море и се е удавил. А трупът му е изчезнал в дълбините. Само два дни преди това адвокатът на Пендъргаст, партньор в една от най-старите и дискретни адвокатски кантори в Ню Йорк, най-накрая се беше свързал с оцелелия му син Тристрам, за да му съобщи тъжната новина за изчезването на неговия баща.

Сега Проктър се приближи и седна до Констънс. Тя го погледна за миг, докато сядаше, и го дари с почти незабележима усмивка. След това втораченият й поглед се върна отново върху огъня. Трепкащите пламъци хвърляха дълбоки сенки върху виолетовите очи и черната, късо подстригана коса.

След завръщането й Проктър се беше заел лично да се грижи за нея, защото знаеше, че такова би било желанието на неговия работодател.

Нейното объркано състояние предизвика у него неочаквано желание да я покровителства. Пълна ирония, защото при нормални обстоятелства Констънс беше последният човек, който би потърсил покровителство от някого. Въпреки това, макар да не го казваше, тя, изглежда, се радваше на неговото внимание.

Констънс се поизправи на стола.

— Проктър, реших да сляза долу.

Това внезапно съобщение го смая.

— Имаш предвид долу… където си живяла преди?

Тя не отговори.

— Защо?

— За да… се науча да приемам неизбежното.

— Защо да не можеш да го направиш тук при нас? Не можеш отново да слезеш там долу!

Тя се обърна към него и впи поглед в очите му с такава сила, че той се сепна. Тогава осъзна, че е безнадеждно да я накара да промени намерението си. Това поне подсказваше, че най-накрая е започнала да приема, че Пендъргаст си е отишъл. Беше един вид напредък. Може би.