Читать «Обладаване» онлайн - страница 366

43

„Духът съм, който вечно отрицава“ (нем.) — думи на Мефистофел от „Фауст“: Йохан Волфганг Гьоте. Фауст. Част II, гл. 60, превод от немски Димитър Стоевски. София, Време, 1997 — бел.ред.

44

Спрете, ако обичате. Става по-лошо. Да ви призная, през живота си не съм виждал такива лоши обноски по френските пътища. Такава липса на учтивост… (фр.) — бел.прев.

45

Надпис, предупреждаващ да не се отваря гробът на Шекспир и заплашващ с проклятие всеки, който стори това — бел.ред.

46

Зигмунд Фройд. Изкуството на психоанализата, превод Жана А. Ценова. София, Евразия, 1994, с. 363 — бел.прев.

47

Джон Дън. „Ефир и ангели“, превод Кристин Димитрова — бел.ред.

48

Такова е описанието на Суинбърн в писмо до Тиодор Уотс-Дънтън. А. Ч. Суинбърн, Събрани писма, т. V, с. 280. Според предположенията стихотворението на Суинбърн „Старият Игдрасил и тисът в черковния двор“ е било вдъхновено от чувствата му, предизвикани от смъртта на Р. Х. Аш.

49

Репортаж във в. „Таймс“ от 30 ноември 1889 г. Репортерът отбелязва присъствието на „няколко миловидни девойки, обливащи се в сълзи без никакво стеснение, и голяма тълпа почтителни работници редом с литературните лъвове“.

50

Елън Аш в писмо до Едит Уортън от 20 декември 1889 г., препечатано в Писмата на Р. Х. Аш под редакцията на М. Кропър, т. 8, с. 384. Израз на подобно намерение откриваме в непубликуван пасаж от дневника й, написан през втората нощ след смъртта на поета. Предстои скорошното публикуване на дневника (1967 г.) под редакцията на д-р Беатрис Нест от колежа „Принц Албърт“ към Лондонския университет.

51

Разхождал съм се дълги часове в този край и с очите си съм наблюдавал характерното редуване на почвените слоеве, при което земята изхвърля тъмния кремък от бялото легло на варовика, блеснал като сняг по изораните полета.

52

Изданието на Шекспир заедно с теменужките се съхранява понастоящем в колекцията „Стант“ в университета „Робърт Дейл Оуен“.

53

Вж. например негово писмо до Темисън от 24 август 1859 г. (понастоящем в колекцията „Стант“), чиито краища са изцяло обточени с фриз от подобни схематични дървета с преплитащи се корени и клони, донякъде напомнящи повтарящите се мотиви на Уилям Морис. Колекция „Стант“, рък. №146093а.

54

Латински текст: Ille hic est Raphael timuit quo sospite vinci rerum magna parens et moriente mori.

55

Джон Дън. „Не се надувай, смърт“, Религиозни стихотворения под редакцията на Хелън Гарднър, с. 9.

56

Вж. раздразнения коментар на Ф. Р. Ливис в „Критичен поглед“, т. XIII, с. 130-131: „Достатъчно доказателство за това, че викторианците напълно сериозно са възприемали Рандолф Аш като поет, откриваме в сериозния тон на траурните им панегирици, които също като смехотворната надгробна плоча, поставена от жена му, го сравняват с Шекспир, Милтън, Рембранд, Рафаело и Расин“.

57

Погребението е описано в писмо от Пейшънс Мередит до сестра й Фейт, понастоящем собственост на правнучката на Едмънд Мередит Мариан Уормолд.

58

Вж. по-горе бел. от Ариан Льоминиер в глава 19, с. 502, както и записките в непубликувания дневник от 25 ноември 1889 г.