Читать «Обладаване» онлайн - страница 365
Антония Сюзън Байът
10
Уилям Шекспир. Макбет, пето действие, седма сцена, прев. Валери Петров. Всички цитати от Шекспир, за които не е изрично упоменато друго, са по изданието: Уилям Шекспир. Всички 37 пиеси и 154 сонета, прев. Валери Петров. София, Труд, 2010 — бел.ред.
11
Помощник (лат.) — бел.прев.
12
Приказен остров от баладата на Алфред Тенисън „Дамата от Шалот“ — бел.ред.
13
Водно куче (лат.) — бел.прев.
14
Не ме докосвай (лат.) — бел.прев.] Изразът се появява в едно стихотворение на споменатия Томас Уайът — бел.ред.
15
Неподобаващо (фр.) — бел.прев.
16
Фамилията на героя Р. Х. Аш означава както „ясен“, така и „пепел“ — значения, с които текстът играе многократно — бел.ред.
17
… За да не продължи нататък (лат.) — бел.прев.
18
Книга на пророк Даниил, 3:12–24 — бел.прев.
19
Винаги същата (лат.) — бел.прев.
20
Джон Дън. „Прощални думи: за забрана на скръбта“. Всички цитати от Джон Дън са по изданието: Джон Дън. Анаграмата. Съст. и превод от английски Кристин Димитрова. София, Обсидиан, 1999.
21
В древногръцката митология — ефирна златна течност, кръвта на боговете и на безсмъртните, смъртоносна отрова за смъртните — бел.прев.
22
Стих от епилога към „Действащи лица“ (Dramatis Personae) на Робърт Браунинг — бел.ред.
23
Да напомним, че фамилията на Р. Х. Аш означава „пепел“ (и „ясен“) — бел.ред.
24
Херман Мелвил. Моби Дик, прев. Невяна Розева. Варна, Георги Бакалов, 1983 — бел.ред.
25
Майстор на ръкавици (англ.) — бел.прев.
26
Искрометен кремък (лат.) — стихосбирка на споменатия по-горе метафизически поет Хенри Вон (1621–1695) — бел.ред
27
Думи на Просперо от Бурята (четвърто действие, първа сцена), превод Валери Петров — бел.ред.
28
Морски народ в шотландския и ирландския фолклор — тюлени, които могат да приемат човешки образ — бел.прев.
29
Уилям Шекспир. Троил и Кресида, трето действие, втора сцена, превод Валери Петров — бел.ред.
30
Йохан Волфганг Гьоте. Фауст. Част I, гл. 6. Превод от немски Димитър Стоевски. София, Време, 1997, с. 442 — бел.ред
31
Кристофър Марлоу. Доктор Фаустус. — В: Театър на английския Ренесанс. Съст. и превод Александър Шурбанов. София, Народна култура, 1975 — бел.ред.
32
Андрю Марвъл. „На свенливата си възлюблена“. — В: Английска поезия. Съст. и превод Александър Шурбанов. София, Обсидиан, 1995 — бел.ред.
33
Джон Дън. „Любовна алхимия“, превод Кристин Димитрова — бел.ред.
34
Цикъл повествователни поеми от Алфред Тенисън — бел.ред.
35
Намек за героинята Мод от едноименната поема на Алфред Тенисън — бел.ред.
36
Роман от английската писателка Джордж Елиът — бел.ред.
37
Духове на мястото (лат.) — бел.прев.
38
Уилям Шекспир. Крал Лир, трето действие, шеста сцена, прев. Валери Петров — бел.ред.
39
Предвестник на смъртта в бретонския фолклор — бел.прев.
40
Уилям Шекспир. Хамлет, първо действие, пета сцена, прев. Валери Петров — бел.ред.
41
Хипотетична витална енергия, наречена така от барон Карл фон Райхенбах на името на бог Один — бел.прев.
42
В авторската митология на Уилям Блейк — комичен събирателен образ на патриархалните небесни божества от типа на Зевс или Юпитер — бел.ред.