Читать «Обладаване» онлайн - страница 334

Антония Сюзън Байът

Уважаеми д-р Мичъл,

Щастлив съм да Ви уведомя, че Научният съвет по англицистика препоръча да Ви предложим назначение като преподавател по английска литература в Хонконгския университет. Първоначално мястото е за две години, след което ще се направи преглед…

Заплатата е…

Искрено се надявам, че ще можете да приемете нашето предложение. Позволете да споделя възхищението си от статията Ви „Ред по ред“, посветена на Р. Х. Аш, която изпратихте заедно с Вашата кандидатура. Надявам се, че ще имаме възможност да я обсъдим.

Ще се радваме да отговорите възможно най-скоро, тъй като за мястото има няколко много силни кандидати. Опитахме да се свържем с Вас по телефона, но никой не отговори.

Уважаеми д-р Мичъл,

Щастливи сме да Ви уведомим, че кандидатурата Ви за мястото на асистент по литература в Свободния университет в Амстердам беше одобрена. Лекциите започват през октомври 1988 г. с уговорката, че в срок до две години свободно ще владеете нидерландски, макар че ще преподавате предимно на английски.

Ще сме Ви благодарни за бърз отговор. Професор Де Грот ме помоли да Ви предам високата му оценка за статията Ви „Ред по ред“, посветена на езика на Р. Х. Аш…

Уважаеми д-р Мичъл,

Пиша Ви с огромно удоволствие, за да Ви съобщя, че кандидатурата Ви за мястото на преподавател в Независимия университет на Барселона беше одобрена, като Ви предлагаме да поемете лекциите от януари 1988 г. Проявяваме особен интерес да задълбочим учебната ни програма за XIX в., а статията Ви за Р. Х. Аш предизвика голямо възхищение…

Роланд така бе свикнал с постоянното чувство на провал, че приливът на успеха го завари неподготвен. Кръвта му пламна, дишането му се промени. Изпадналата малка стая се изду за миг пред очите му и след това се намести на някакво различно разстояние като интересен предмет за наблюдение, а не задушаваща килия. Прочете писмата още веднъж. Целият свят се отвори. Представяше си самолети, каютата на ферибота от Харич до Хук, спалния вагон от Аустерлиц до Мадрид. Представяше си каналите и Рембранд, средиземноморски портокали, Гауди и Пикасо, джонки и небостъргачи, бегъл поглед към скрития Китай и тихоокеанско слънце. Отново изпита прилива на огромното вълнение, с което за пръв път нахвърли статията в съзнанието си. Мрачното самоподценяване, което му бяха внушили категоричните теоретични постановки и попадения на Мод, се изпари като дим. Трима професори бяха изразили особеното си възхищение. Колко вярна бе старата истина, че човек трябва да бъде видян от другите, за да бъде сигурен, че съществува! Не бе променил нито дума в статията, но внезапно всичко се бе променило. Веднага, преди смелостта да го напусне, отвори писмото от Блекадър.

Скъпи Роланд,

Донякъде се притеснявам, че толкова време нямам никаква вест от теб. Надявам се, че с течение на времето ще можеш да ми разкажеш за кореспонденцията на Аш и Ламот. Може би ще ти бъде интересно да научиш какви стъпки бяха предприети, за да я запазим „за отечеството“. Може и да не съм прав — трудно ми е да разбера постъпките ти по този въпрос.

Не ти пиша за това обаче, нито по повод необяснимото ти отсъствие от Британската библиотека, а защото получих спешни телефонни обаждания от професор Де Грот от Амстердам, професор Лиу от Хонконг и професор Валверде от Барселона, които с тревога очакват съгласието ти, за да те назначат. Не бих искал да пропуснеш тези възможности. Уверих ги, че ще им отговориш веднага щом се върнеш, и че си свободен да приемеш. Трябват ми обаче указания за намеренията ти, за да зная как да защитя интересите ти.

Надявам се, че не си болен.

С уважение

Джеймс Блекадър