Читать «Обладаване» онлайн - страница 332
Антония Сюзън Байът
Докато слизаше по стълбите, над перилото се надвеси едра жена с престилка.
— Тук не живее никой, момчето ми — каза тя.
— Напротив, аз живея тук — отвърна Роланд.
— Така ли? А къде беше, когато я отнесоха? Два дни е лежала до пощенската кутия, превита от болка, без да има сили да извика! Добре, че забелязах бутилките от мляко, и се обадих на социалните. Откараха я в болница.
— Бях при приятели в Линкън. За госпожа Ървинг ли говорите?