Читать «Обладаване» онлайн - страница 323

Така през последния месец от живота му тя носеше двете писма, писмото до нея и запечатания плик, като кинжал в джоба си. С тях влизаше и излизаше от стаята му, с тях влизаше и излизаше от миговете, които прекарваха заедно.

Носеше му букети, които сама бе аранжирала. Зимен жасмин, коледни рози, отгледани в някой парник теменужки.

— Helleborus niger. Защо зелените венчелистчета са така загадъчни, Елън? Помниш ли, когато четяхме Гьоте за метаморфозите на растенията, как всичко е едно цяло — листата, венчелистчетата?

— Беше през годината, когато написа поемата за Лазар.

— Лазар… „… ако и да умре, ще живее“… Как мислиш, в най-съкровените кътчета на сърцето си, дали продължаваме в отвъдното?

Тя сведе глава, търсейки истината.

— Така ни е обещано. Хората са толкова прекрасни, така неповторими, не може да изчезваме… напразно. Не зная, Рандолф. Не зная.

— Ако оттатък не съществува нищо, значи няма да усещам студ. Моля те, скъпа, погреби ме на открито, не искам да ме затворят в абатството. Навън, в земята, на чист въздух. Нали? Не плачи, Елън. Нищо не може да се направи. Не съжалявам. Знаеш, че не седях със скръстени ръце. Живях…

Когато не беше в спалнята му, тя пишеше наум писма:

„Не мога да му дам писмото Ви, чувства се спокоен и почти щастлив, как мога да смутя душевния му покой в такъв момент?“

„Трябва да разберете, че винаги съм знаела за вашата…“ Как да намери дума? Близост, връзка, любов?

„Трябва да разберете, че моят съпруг ми каза много отдавна, по собствено желание и съвсем откровено, за чувствата си към Вас, и след като се разбрахме помежду си, този въпрос с разбиране остана зад гърба ни като нещо отминало.“

Твърде много се повтаряше това „разбиране“. Но така беше по-добре.

„Благодаря Ви за уверението, че не знаете нищо за мен. Напълно искрено мога да Ви отвърна, че не зная нищо съществено за Вас, с изключение на няколко елементарни и необходими неща — както и това, че съпругът ми Ви обичаше. Съпругът ми каза, че Ви обича.“