Читать «Обладаване» онлайн - страница 293

— Аш е разбирал загубата на религиозна вяра през XIX в. Писал е за историята, разбирал е историята. Виждал е как се отразяват новите представи за развитието върху човешката представа за време. Той е основна фигура в английската поетична традиция. Не можете да разберете XX в., ако не разбирате Рандолф Хенри Аш.

Госпожа Пател придоби учтиво озадачен вид.

— Боя се, че не бях чувала за него, преди да попадна на тази история. Завършила съм курс по литература в университета, но се занимавах със съвременна американска литература и постколониален английски. Кажете, защо още трябва да ни вълнува Рандолф Хенри Аш?

— Ако ни вълнува историята…

— Имате предвид английската история.

— Не само английската. Той е писал за еврейска, римска, италианска, германска история, праистория, както и за английска история, естествено.

Защо в наши дни англичаните трябва непрекъснато да се извиняват?

— Искал е да разбере как отделните народи в дадено време възприемат очертанията на живота си, от вярванията до бита.

— Индивидуализъм. Разбирам. И защо трябва да настояваме тези писма да останат в страната?

— Защото осветляват много от идеите му. Вече видях някои писма, в тях пише за Лазар, темата за Лазар много го е занимавала… както и за изучаването на природата, за развитието на организмите.

— Лазар — безизразно повтори госпожа Пател.

Блекадър обезумяло зашари с очи по стените на зле осветената кутийка с цвят на овесена каша. Започваше да го хваща клаустрофобия. Беше напълно неспособен с едно изречение да дава изявления от името на Рандолф Хенри Аш. Не можеше да се откъсне достатъчно, за да види какво не знаят хората за него. Госпожа Пател започваше да се отчайва.

— Имаме време за три въпроса и нещо бързо, с което да завършим. Мога да ви попитам какво е значението на Рандолф Аш за съвременното общество?

Блекадър чу собствения си глас да казва:

— Премислял е много внимателно, не е взимал прибързани решения. Вярвал е, че знанието е важно нещо.

— Съжалявам, не разбирам.

Вратата се отвори и жизнерадостен женски глас съобщи:

— Водя и другата гостенка. Тук сме, нали? Нали това е последното включване за „Събитията в дълбочина“? Професор Леонора Стърн.

Леонора нахлу с варварско великолепие, с алена копринена риза и панталон в някакъв ориенталски или перуански десен, поръбен с шевица във всички цветове на дъгата. Черната й коса се спускаше по раменете; китките, ушите и видимата част от гърдите й бяха окичени със златни слънца и звезди. Цялата грейна в тясното пространство до автомата за вода, откъдето започна да излъчва пулсиращи вълни с аромат на цветя и мускус.

— Сигурно познавате професор Стърн — обади се госпожа Пател. — Специалистка е по Кристабел Ламот.

— Бях в апартамента на Мод Бейли и като се обадиха да я търсят, попаднаха на мен — обясни Леонора. — Радвам се да се запознаем, професоре. Трябва да обсъдим някои неща.

— Зададох на професор Блекадър някои въпроси за значението на Рандолф Аш — каза госпожа Пател. — Бих искала да ви попитам същото за Кристабел Ламот.

— Карайте направо — великодушно прие Леонора.