Читать «Обладаване» онлайн - страница 266
Антония Сюзън Байът
На обяд разговаряха за пресечната точка между този и онзи свят. Той повтори, както често го е казвал, че в нашия край на Бретан, в Корнуай и Аморика, упорито живее старото келтско поверие, че смъртта е само стъпка, преход между два етапа в човешкото съществуване. И че има много етапи, а тукашният ни живот е само един от тях; всъщност множество светове съществуват едновременно един до друг и на места може би се преплитат през тънката граница. Затова в някои несигурни области, като тъмната нощ, съня или завесата от пръски там, където твърдата земя се сблъсква с прииждащия океан — сам той извечен праг на смъртта за всички, които го прекосяват веднъж или стократно, — в тези места между състоянията могат да витаят вестители. Като танцуващото човече на Год. Или совите, или пеперудите, за които се знае, че вятърът ги е довял от солената шир на Атлантика.
Според него религията на друидите, доколкото я разбира, се ръководи от мистицизма на средоточието — за нея не съществува линейно време, няма преди и после, а само неподвижен център и Земята на щастието, Сид, на която подражават и към която сочат каменните им коридори.
Докато за християнството този ни живот като всеки живот е само изпитание, след което ни чакат абсолютните селения на Рая или Ада.
В Бретан обаче човек може да падне в кладенец и да се озове в лятната земя на ябълките. Или въдицата му може да закачи камбанарията на потънала църква в друга страна.
— Или да пристъпи в Авалон през дверите на някоя могила — каза тя. — Питам се дали сегашният интерес към спиритизма не е знак, че келтите са имали верен възглед по тези въпроси. Нали Сведенборг пристъпва в света на духовете и по думите му вижда низ от различни състояния на битието — и всяко е пречистено, във всяко обитателите имат свои домове, светилища и библиотеки по свой вкус. Напоследък мнозина се увличат да търсят видими послания от спорните селения отвъд воала, който разделя този свят от следващия. И аз самата съм била свидетел на някои дребни необясними явления. Призрачни венци, поднесени от сияйно бели невидими ръце с неземна красота. Послания, предадени с мъчително почукване от дребни пръсти, за които в сегашното им извисено състояние този начин на общуване е безконечно тромав, но въпреки това упорстват от любов към онези, които са оставили при нас. Музика, изсвирена от незрими ръце на акордеон под кадифен покров, където никой не може да го стигне. Блуждаещи светлини.
— Не вярвам, че тези шмекерии в дневната имат нещо общо с религията — казах аз. — Или с онова, което чуваме в тукашните потоци и извори, каквото и да е то.
Пламенният ми тон сякаш я изненада.
— Така е, защото погрешно допускате, че духовете ненавиждат пошлостта също като вас. Някой дух може да заговори селянка като Год, защото това е колоритно, заобикалят я романтични зъбери отсам и подобаващо примитивни колиби и огнища оттатък, а къщата й тъне в талази същински, плътен нравствен мрак. Ако обаче съществуват духове, не виждам защо да не бъдат навсякъде или защо да не допуснем и такова нещо. Можете да възразите, че дебелите тухлени стени, плътните плюшени мебели и плетените покривки по креслата, които са гордост за всяка домакиня, добре заглушават гласовете им. Ала в крайна сметка любителите на лъснатия махагон и служителите в магазина изпитват същата потребност от спасение и също копнеят да получат уверение в живота след смъртта, както поетите и простите селяни. Когато са били сигурни в своите вярвания, без да се замислят, когато църквата е имала здраво присъствие сред тях, Духът е седял достатъчно покорен зад перилата на олтара и като цяло душите не са се отдалечавали много от двора на църквата и собствения си надгробен камък. Ала сега се боят, че може да не бъдат възкресени, че склопените им очи може да не прогледнат, че раят и адът са само избледнели изображения по стените на няколко стари църкви с восъчни ангели и страшни телеса, и питат —
